Софийската Синагога

Софийската Синагога

Един от величествените архитектурни шедьоври на столицата е градската синагога, разположена на ъгъла на улиците „Джордж Вашингтон“ и „Екзарх Йосиф“. От общо петнадесетте синагоги в България към 2011 г. по предназначение функционират само две – в София и Пловдив.

Софийската синагога е най-голямата синагога в югоизточна Европа и третата по големина сефарадска синагога в Европа. Сефарадската еврейска традиция е свързана с пребиваването и културните постижения на еврейския етнос в средновековна Испания.

Сградата на синагогата е издигната точно на мястото, където през XIX век, а може би и по-рано, е съществувала синагога с името „Ахава и Хесед“ – Любов и Милосърдие. Планът за новата постройка е дело на най-добрия архитект в България по това време – Фридрих Грюнангер, проектирал още няколко представителни сгради в столицата, сред които Царския дворец. В стила Мууриш ривайвъл, който Грюнангер избрал за софийската синагога, са изградени някои класически европейски сгради, като например старата сефарадска синагога във Виена — Леополдщатер Темпъл.

Строежът продължил от 13 ноември 1905 до 9 септември 1909 г., а на официалното откриване на сградата присъствали множество официални лица, начело с цар Фердинанд I.
Софийската синагога е с площ 659 м2, висока е 31 м. и може да събере 1300 вярващи едновременно. Най-известният предмет от вътрешната ѝ украса е 2200-килограмовият полилей, изработен във Виена. От Виена били докарани и други ритуални предмети и украса, сред които основната менора (сакрален свещник) на храма.

Синагогата е седалище на главните равини на България и София, както и на Централния еврейски религиозен съвет в България. От 1992 г. на втория етаж в сградата функционира Музей за историята на евреите в България. Богатата експозиция на музея разказва за двухилядолетната история на еврейския етнос по българските земи и, разбира се, за изключителното спасяване на българските евреи в мрачните години на Втората световна война.

facebook коментари