Северна България

Разнообразното културно-историческо наследство и красивата природа на Северна България остават недооценени като туристическа дестинация. Въпреки че най-атрактивния обект — средновековната столица Велико Търново (Царевград Търнов) регистрира многобройни туристически посещения, най-вече заради популярното светлинно шоу на крепостта на хълма Царевец, много други, не по-малко стойностни обекти, остават почти непознати.

Най-ранните следи от човешко присъствие в българските земи са открити именно в северната част на страната. В пещерите Бачо Киро и Деветашка и край селата Кунино, Белослав и Муселиево са открити сечива от около 100 000 г. пр. Хр. Храмът на Слънцето, открит през 2010 г. край врачанското село Оходен, е едно от най-ранните европейски свещени пространства. Той е датиран от археолозите към 6000 г. пр. Хр. и предхожда с 3000 г. известния британски монумент от сходен тип Стоунхендж. Едни от първите изделия от злато в света са сътворени през 5 хилядолетие пр. Хр. край село Хотница. Не бива да пропускаме и известното златно съкровище от Варненския халколитен некропол, създадено някъде в периода 4600-4200 г. пр. Хр., което може би е доказателство за древна култура, чиито градове са останали под днешното ниво на Черно море.

Един от най-ценните експонати на Археологическия музей в София е златното съкровище от 1300 г. пр. Хр., открито край село Вълчитрън, което включва 13 предмета с общо тегло 12.5 кг. Във врачанския Регионален исторически музей пък е експонирано съкровището от село Рогозен – изключителен продукт на изкуството на племето Трибали от 5 век пр. Хр., който се състои от 165 сребърни предмета, някои от които със златна украса.

Във времената на Римската империя земите на северна България били включени в провинция Мизия, а през Средновековието те се превърнали в люлка на Първото и Второто българско царство (681-1422, 1598).

facebook коментари

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.