Св Четиридесет мъченици

Св. Четиридесет мъченици

Най-известният културно-исторически обект в Търново е църквата „Св. Четиридесет мъченици“. Тя се намира в подножието на северния склон на хълма Царевец.

Църквата е построена в чест на голямата победа на цар Иван Асен II над войската на една от държавите-наследници на Византия – Епирското деспотство, на 9 март 1230 г.

Построената през 30-те години на XIII век църква била малка правоъгълна сграда с размери 14.65/11.70 м., разделена на три кораба, всеки от които със своя апсида. През XIII и XIV век тя била главна църква на търновския царски манастир „Великата лавра“. Най-ранните стенописи, оцеляли до днес са от XIV в. и могат да бъдат разгледани на северната половина от западната стена на притвора. Сцените „Св. Елисавета с Йоан Кръстител“, „Св. Ана“ и църковният календар, изписани тук, са сред най-ценните образци на българското средновековно изкуство.

Църквата пострадала при земетресението от 1327 г., но още в началото на следващия XIV век била възстановена и функционирала до първата половина на XVIII век.

Църквата „Св. Четиридесет мъченици“ е особено значима с присъствието в нея на най-ценните епиграфски паметници от средновековната история на България и, разбира се, с Пантеона на българските царе. Триумфалните колони с надписи от времето на владетелите хан Крум (802-814 г.), хан Омуртаг (814-831 г.), цар Калоян (1197-1207 г.) и цар Иван Асен II (1218-1241), вградени в църквата при царуването на последния, свидетелстват за ключови събития от българската история.

В църквата след смъртта им били погребани царете Калоян и Иван Асен II, цариците Ана-Мария и Ирина, Св. Сава Сръбски и други благородници.

Тленните останки на цар Калоян, открити през 1972 г., бяха препогребани с официална държавна церемония на 19 април 2007 г., 800 години след кончината на владетеля.

На 18 май 1888 г. в „Св. Четиридесет мъченици“ се състояла сватбената церемония на министър-председателя Стефан Стамболов (1887-1894 г.).

Друго важно събитие от историята на църквата е оповестяването на Независимостта на България през 1908 г. от цар Фердинад I (1887-1918 г.).

През 2008 г. стартира проект по превръщането на църквата в своеобразен Пантеон на българските владетели. Край нея бяха ритуално погребани мраморни саркофази с пръст, смесена с кости от гробовете на основателите на България — хановете Кубрат (632-668 г.) и Аспарух (680-700 г.), и царете Георги I Тертер (1280-1292 г.), Ивайло (1277-1280 г.), и Михаил III Шишман-Асен.

facebook коментари