Рила

Рила

Рила е най-високата планина на Балканския полуостров и пета по височина в Европа. Тя е блоково-разломна планина (хорст) с куполообразна форма. Част е от най-старата суша на Балканите – Македоно-Тракийския масив. Изградена е от гранити, гнайси и кристалинни шисти, формирани през палеозоя – преди повече от 250 милиона години. Алпийският релеф на Рила е формиран по-късно – преди 10 – 12 000 години, след последното заледяване (Вюрмското), когато снежната граница на планината била на 2100 м н.в. Над тази граница ледниците коренно променили съществуващия дотогава релеф, като образували дълбоки циркуси (огромни кресловидни вдлъбнатини, отворени от едната страна), остри карлинги (пирамидални върхове), скални зъбери (назъбени била), трогови и висящи долини, морени и други типични ледникови (алпийски) форми. Не случайно Иван Вазов оприличава Рила на „Крепост, издигната до облаците, със своенравно изкроени гранитни бастиони… замръзнали в ефира подир последните трусове и конвулсии на мирозданието…“

Огромният купол на Рила се издига над ограждащите я от всички страни планински котловини. Ридовете Шумнатица и Шипочан свързват Рила с Ихтиманска Средна гора, а седловините Предела, Аврамова, Клисурска -съответно с Пирин, Родопите и Верила.

Рилският масив е разчленен на четири добре обособени дяла. Източният (Мусаленски) дял е най-обширен и най-висок. Тук са 12 от 18-те рилски върхове, високи над 2700 м – Мусала, Ястребец, Иречек, Дено, Манчо и др. Средният (Скакавишкият) дял е най-малък по площ (1/10 част от площта на Рила), но е най-висок и с най-добре изразен алпийски релеф. Тук се извисяват върховете Канарата, Черна поляна, Малък и Голям Скакавец, Рилец. Северозападният (Мальовишки) дял е известен с множество труднодостъпни красиви върхове и живописни езера. Югозападният (Капатнишкият) дял е най-нисък. С изключение на най-северната си малка част, той няма алпийския облик на останалите дялове.


Предполага се, че името Рила идва от траките. Най-напред наричали планината Донука, Дунакс, Доунакс (затова римляните я нарекли Донукас монс), а по-късно Роула или Рила, което означава многоводна планина. Названието не е случайно – в Рила има към 200 езера и множество минерални извори в разломните зони (Сапарева баня, Долна баня, Костенец, Баня и др.) Многобройните ручеи и потоци дават началото на три от най-големите реки на Балканите – Искър, Марица и Места. По билото на Рила минава Главният Балкански вододел, разделяш водосборните басейни на Черно и Егейско море.

/ en /

facebook коментари