Пловдив

Пловдив

Най-ранните следи от организирано човешко присъствие на територията на Пловдив са от IV хилядолетие пр. Хр. Траките построили на това място укрепено селище, наречено Евмолпия към 1200 г. пр. Хр. Македонският цар Филип II, баща на Александър Велики, завладял града през 342 пр. Хр. и го нарекъл Филипополис – „градът на Филип“. Траките превеждали това име като Пулпудева.

Пловдив официално станал част от Римската империя с основаването на провинция Тракия през 46 г. Римляните кръстили града Тримонтиум – „Трихълмие“. В периода IV-Х век Тримонтиум бил митрополитски център, който управлявал всички църкви в Тракия.

Ерм бил един от 70-те първоапостоли и пряк последовател на Св. Ап. Павел (Рим. 16:14). Той донесъл Словото Божие в Пловдив и станал първи епископ на града в периода 36-57 г. Според една легенда под съвременната църква „Св. Св. Константин и Елена“ се намират останките от мартирий на първите мъченици за Христовата вяра от Пловдив. Това били 37 войника от местния римски гарнизон, живяли по време на управлението на император Диоклециан (284-305 г.).

През 343 г., в митрополитската катедрала се състоял църковен събор на еретиците-ариани изгонени от официалния Вселенски Събор на Православната църква в Сердика (София). Православието бързо възвърнало надмощие в града и от периода 347-458 г. са известни имената на няколко ортодоксални епископи.

От 836 г. градът е част от България. Името Пловдив за първи път се споменава през Х век.

/ de / en / ru /

 

facebook коментари

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.