Деултум

Деултум

Античният и средновековен град Деултум се намира край село Дебелт, на 16 км. югозападно от Бургас. Той е основан по време на управлението на император Тит Флавий Веспасиан – 69-79 г. като селище на ветерани от Осми легион.

На територията на археологическия резерват Деултум, която е около 3 кв. км. са открити над 200 обекта от Къснобронзовата епоха до Късното Средновековие, сред които изпъква бронзова статуя на римски император. Добре проучена и експонирана е източната порта на римския град и част от главната улица със статуи на боговете-покровители на града.

Източно от укрепената територия на средновековния град, в скалите е открит античен некропол, от II-III век, с десет изсечени ниши за погребения. В североизточната част на античния град е проучен храм на Асклепий, който бил преустроен в храм на императорския култ.

Средновековните обекти са крепостта, наречена „Малкото градище“ и църква. Край църквата е проучена митническа станция, която показва, че градът се е намирал в района на границата между Царство България и Източната Римска империя (Византия). Граничния окоп „Еркесия“ е бил построен още по времето на хан Тервел (720-721 г.).

Основните периоди в историята на крепостта са два. Първият е IV-VII век, когато градът бил част от римската провинция Хемимонт и бил важна станция на пътя между новата столица – Константинопол и крайдунавските укрепления на Империята. През втория период – ХII-ХIIV век крепостта отбранявала български средновековен град.

Църквата, която е проучена в местността „Костадин чешма“ е с план на трикорабна базилика. В нея са открити погребения на висши църковни служители. Откритите в три от погребенията три сребърни кръста са датирани от IХ-Х век. Открити са и 64 оловни печата, повечето от които с ликовете на императори от иконоборческата епоха – 726-843 г. На три от тези печати фигурира името на българския цар-покръстител Борис I, наречен „Михаил – архонт на България“.

facebook коментари