Боянската църква

Боянската църква

Боянската църква „Св. Никола и Панталеймон“ е един от безценните образци на българската средновековна архитектура. Днес църквата се намира на около петнадесет минути път с кола от центъра на столицата, малко над площада на квартал Бояна.

Най-ранната част от сградата на Боянската църква, която днес представлява нейният източен край, е малка селищна църква, построена през XI век. По-късно, през 1259 г., към нея от запад била добавена нова, по-голяма двуетажна сграда.

Това се случило по времето на Второто българско царство, когато на трона в столицата Търново бил цар Константин-Асен. Царят имал братовчед на име Калоян, когото назначил за управител на софийската област с титлата севастократор.

Замисълът на строежа през 1259 г. бил приземният етаж на новата църква „Св. Никола и Св. Панталеймон“ да е погребална камера за местния управител и същевременно притвор на старата селищна църква. Горният етаж на новата постройка бил плануван като втора църква. Най-външната, западна част на целия комплекс, е построена през XIX век с цел да бъде разширено пространството за поклонниците.

Причината ЮНЕСКО да включи Боянската църква към своя списък на Световното културно наследство несъмнено са уникалните стенописи на църквата от 1259 г. Образите на Исус и светците са далеч по-живи и земни от догмите на византийския канон по онова време и поради това те са приемани за начало на изкуството на европейския Ренесанс. През 2008 г. бе открита самоличността на гениалния български майстор-художник, зографисал църквата – Василий от Субоноша (днес в Македония). Неговият помощник се е казвал Димитър, а името на техния чирак остава неизвестно до момента.

/ en / ru /

 

facebook коментари

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.