Тракийски етнически субстрат

По въпроса за ролята на тракийския етнически субстрат при образуването на българската народност и култура съществуват различни мнения. Едни автори подценяват тази етническа общност, като смятат, че тя е играла минимална роля поради факта, че при образуването на българската държава и народност траките са били до голяма степен романизовани или елинизирани, пръснати или унищожени от нашествениците на Балканския полуостров. Остатъци от траките се виждат в етнографските групи, каракачани, които нямат своя писменост, дори общ език (Златарски, 1928: 75-112; Мутафчиев, 1943: 58; Българска народна…, 1981: 35).
Други автори признават определено място на тракийското население в образуването на българската народност и култура. Днес това становище се приема изцяло, като се допълва с нови аргументи от археологически, лингвистични, етнографски и антропологически проучвания (Иречек, 1891: 73; Иванов, 1919: 11; Велева, 1971: Ангелов, 1971: 43-44; 74-98; 117-190; Българска народна…, 1981:35).
Траките са автохтонно население в източните краища на Балканския полуостров, по-специално в днешните български земи. Първите сведения за тях се откриват в Омировия епос, отнасян към IX-VIII в. пр.н.е. Сведения за тях има и в произведенията на гръцките историци от V в. пр.н.е. (Херодот, Тукидит, Ксенофонт), в находките от археологическите разкопки на тракийските селища и некрополи.
Траките спадат към индоевропейската етнолигвистична група и в това отношение са сродни с илири и гърци. Те се делели на голям брой племена: трибали (в областта между р. Морава и р. Искър, крестони (в областта между долното течение на р. Струма и р. Вардар), серди (в днешното Софийско поле), беси (по горното течение на р. Марица и в Родопите), одриси (по средното течение на р. Марица), мизи (на изток от р. Искър в Северна България), гети (в днешна Добруджа) и др. (Ангелов, 1971: 54).
За траките е била характерна племенната раздробеност, което е давало отражение върху материалната и духовната им култура – наред с общността в тази култура е имало и регионални особености.
Като тракийско наследство могат да се възприемат следните елементи от материалната и духовна култура на българите: I, II и IV тип дървени рала за обработка на земята; вършитбата с диканя; култивирането на лозата и направата на вино; трансхуматното, подвижното, номадското животновъдство; носенето на цървули, опинци и ямурлук, япанджак от пастирите; черти от образа на св. Георги са заимствани от образа на тракийския херос; сходството на самодивите с тракийските нимфи; русалските празници водят началото си от гръко-тракийския и римския празник на розите (rosalia); според някои автори кукерските празници водят началото си от Дионисиевите празници; други автори извеждат нестинарски-те игри също като тракийско наследство. За такова наследство се смята и летният празник на Еньовден; жертвоприношението при строеж на нов мост или нова къща, жертвоприношението при продължаване живота на възрастен човек, означавано като помана и т. н.
Езиковедите извеждат от тракийски език следните думи бриа (град), бринхос (китара), утур (вода), кел-л-а (извор), зейри (ямурлук), беси (овчари), даки (козари, ситони (житари), дзвиска (овца или коза, която ражда за първи път), Родопа, Европа, Меропа, барсола (дъжд), барси (вали), дзилян (червено вино), борбон (дива пчела), межо (седянка, тлака). Думите от тракийски език трудно могат да се различават от дако-мизийските: рес (цар), салм (солена вода), пинон (пиво), бур (мъж) и т. н.
Запазени са и много тракийски и дако-мизийски хидроними: Стримон (дн. Струма), Нестос (дн. Места), Тонзос (дн. Тунджа), Ятрос (дн. Янтра), Ескос (дн. Искър), Асемус (дн. Осъм), Тимакос (дн. Тимок) и др. Траккийските названия на р. Дунав (Истрос) и на р. Марица не се налагат. Някои градове са имали в миналото тракийски названия – Пулпудева (дн. Пловдив), Бурдапа (дн. Пирдоп).

facebook коментари

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Just another Trakia Tours site