Градът бил организиран по италийски тип. Имал малък градски съвет. Двама кмета (дуовири) решавали належащите проблеми в селището. Останалите съветници се наричали декуриони. Те отговаряли за продоволствието, водоснабдяването, ремонтите, строежите и търговията в града-колония. Важна била поддръжката на пътищата. Улпия Ескус бил важна станция на Крайдунавския път. Друга локална артерия отвеждала към Сердика (София) и Никополис ад Иструм (с. Никюп, обл. Велико Търново). През IV в. имало и местен път до моста на Дунав.
На всеки 5 години се избирали лица, които преброявали имущественото състояние на гражданите. Богатите граждани не живеели много в самия Ескус. В градската територия те имали свои домени с богати вили. Там изкарвали летните горещи месеци и си почивали. В града идвали предимно, когато се събирали градските съветници за поредното съвещание.
Имало и лица, които раздавали правосъдие и дори отнасяли дела до висшестоящи инстанции. Ето и един много поучителен латински надпис от Ескус: „На подземните богове. Аз, Вибий Валентин, невинно бях убит заедно с моя сродник Валерий Ингений. Живях без никаква награда и без никакъв принцип 28 години. Благодаря на роднината, който чрез провинциалния управител Бонус отмъсти за нашата кръв. Вибий Секундин постави паметника на милия си брат. Лека ти пръст.“
| ЛЕГИОНЕРИТЕ ИДВАТ | ВЕЛИКОЛЕПИЕТО НА ЕСКУС | | ГРАДЪТ НА ХРАМОВЕТЕ |
| БАЗИЛИКАТА С ГОЛЕМИТЕ КАРИАТИДИ |
| УНИКАЛНА МОЗАЙКА | УПРАВЛЕНИЕ И ПРАВОСЪДИЕ | | КИПАРИС | КАМЕННИЯ МОСТ | НАДПИС |