Легионерите идват

През първите години на I в. римската войска превърнала постепенно Мизия в зона на постоянна окупация. Така през 9 г. в Ескус бил настанен V македонски легион. Той носел прозвището от името на провинция Македония, защото там бил попълнен с голям контингент новобранци. Веднага бил изграден за защита дървено-землен лагер, които след малко повече от половин столетие бил заменен с мощна каменна крепостна стена. Край лагера постепенно израснало и ветеранско селище (канаби), където се установявали много от бившите военни. Според римския военен правилник браковете по време на служба били забранени. Но командването знаело, че не може да се бори срещу природните биологически закони. При уволнението си на военните се издавало диплома, в която пишело и това, че се узаконявало съжителството с близката жена, като бракът се признавал. Децата от тази връзка също били правно легитимирани, а тези от мъжки пол получавали римско гражданство. Връзката между легионния лагер (кастра) и канабното селище била всекидневна. Легионерите си почивали там и се запознавали с девойки, най-често дъщери на ветерани. Така те чакали с нетърпелние датата за уволнение, която идвала поне след 20-годишна нелека служба. В канабите имало всички необходими за приятно прекарване условия – добра компания, магазини с нужните стоки, кръчми. В такива селища живеели и търговци, наричани ликси. Според много римски летописци тези хора били мразени много от командващите и пъдени от района на лагера, защото разваляли морала в легионите. Нещо повече, освен пиене те предлагали и жени за развлечения. През 1986 г. пред стопанския двор на с. Гиген случайно бе намерен при строителни работи един надгробен паметник. Покойният е някой си Луциус Фрейус Фаустус, който бил ликса на V македонски легион. Това е едва четвъртият надпис за човек с такава професия в цялата Римска империя. През 62 г. легионът заминал спешно за Армения, а няколко години по-късно участвал в Юдейската война. Частта се отличила в боевете край планината Гарицин в Самария и при завземането на град Гамалас в Галилея. След това легионът се върнал отново в Ескус, за да вземе след това дейно участие в колосалните за времето си Траянови войни срещу даките през 101-102 и 105-106 г. В тези събития Рим мобилизирал 250 000 души, една огромна за времето си войска (14 легиона, 69 помощни части към тях, панонската и мизийската флота, федерати – племена съюзници). След 102 г. V македонски легион не бил вече в Ескус, а участвал в операциите оттатък Дунав. Краят на войната бил добър за Рим и нещастен за даките. Земите им били превърнати в римска провинция, мнозина били отведени като роби в столицата и се били като гладиатори в колизеума, а несметните богатства на владетеля Децебал и приближените му били отнесени във Вечния град. Император Траян (98-117), в чест на знаменателното събитие, раздал много награди и почетни титли. Не били забравени и градовете. Много от тях получили различни привилегии, а други били издигнати в градски центрове. Между тях бил и Ескус. Опразненият лагер на отличилия се легион трябвало да бъде трансформиран в град. Така между 106-112 г. Ескус получил ранга на град-колония, най-високата степен на римско провинциално градско управление. Това бил първият град с такъв ранг в провинция Долна Мизия (Мизия била разделена през 86 г. на Горна и Долна, като за граница служила р. Цибрица).

 |  ЛЕГИОНЕРИТЕ ИДВАТ  |  ВЕЛИКОЛЕПИЕТО НА ЕСКУС  |          |  ГРАДЪТ НА ХРАМОВЕТЕ  |

|  БАЗИЛИКАТА С ГОЛЕМИТЕ КАРИАТИДИ  |

|  УНИКАЛНА МОЗАЙКА  |  УПРАВЛЕНИЕ И ПРАВОСЪДИЕ  |        |  КИПАРИС  |  КАМЕННИЯ МОСТ  |  НАДПИС  |

facebook коментари

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Just another Trakia Tours site