В края на VI в. Ескус рухнал под непрекъснатите напори на аварите и славяните. Животът замръкнал,  за да продължи чак след столетия. Тук възникнало и се развило между X-XII в.
средновековно българско селище. Върху руините на храма на Фортуна била изградена малка едноапсидна кръстокуполна църква. В северната й част е открит фрагмент от уникален по своето съдържание надпис, който се превежда така: „Който… прочете написаното, нека прокълне еретика, ако ли не го прокълне, нека сам той да бъде прокълнат. Написа монахът Ананий.“ Паметникът се датира към последните десетилетия на Х в. Прокълването на еретик, а не на богомил, трябва да се отнесе към ранния период на богомилското движение в българските земи. Ескус имал няколко некропола. Най-ранният бил в посока изток-североизток (I-II в.), други се намирали южно и югоизточно. Открити са на места каменни саркофази, гробове, постлани с тухли и покрити с прави керемиди, вкопани гробове. Поставяни били и надгробни плочи. Гробният инвентар бил най-различен в зависимост от финансовото състояние на покойниците и техните роднини.

 |  ЛЕГИОНЕРИТЕ ИДВАТ  |  ВЕЛИКОЛЕПИЕТО НА ЕСКУС  |          |  ГРАДЪТ НА ХРАМОВЕТЕ  |

|  БАЗИЛИКАТА С ГОЛЕМИТЕ КАРИАТИДИ  |

|  УНИКАЛНА МОЗАЙКА  |  УПРАВЛЕНИЕ И ПРАВОСЪДИЕ  |        |  КИПАРИС  |  КАМЕННИЯ МОСТ  |  НАДПИС  |