Племето трибали образувало по време на сражение четири редици: първата от слабите, втората от най-силните, третата от конниците, а последната от жените им, които възпирали с хули и замеряли тези, които бягат.
Йоан Стобей, IV, 13
Ескус на трибалите
Река Искър се влива в Дунав недалеч от дн. с. Гиген, обл. Плевен. Някога, през античността, я назовавали Ескус (Oescus), което на езика на тамошните траки означавало най-вероятно „вода“. Тук случайно са намирани в недалечното минало находки от къснобронзовата (XII-XIв.) и желязната епоха (X-VIв.). Географът Клавдий Птолемей от гр. Александрия в Египет пише, че мястото било обитавано от племето трибали, което е сред най-многобройните в областта Мизия. Главното селище се наричало „Ескус на трибалите“ (Oescus Triballorum). То се намирало сред плодородна земя, която обаче през пролетните месеци често била заливана от Дунав. Лятото било топло, а зимата студена и на места сковавала голямата европейска река. През хладните месеци духали пронизващи северни ветрове, а есенните утрини били винаги мъгливи. В тази малко сурова и променлива физикогео-графска среда живеели трибалите и контактували къде с мир, къде със силата на меча с околните племена.
| ЛЕГИОНЕРИТЕ ИДВАТ | ВЕЛИКОЛЕПИЕТО НА ЕСКУС | | ГРАДЪТ НА ХРАМОВЕТЕ |
| БАЗИЛИКАТА С ГОЛЕМИТЕ КАРИАТИДИ |
| УНИКАЛНА МОЗАЙКА | УПРАВЛЕНИЕ И ПРАВОСЪДИЕ | | КИПАРИС | КАМЕННИЯ МОСТ | НАДПИС |