Племето трибали образувало по време на сражение четири редици: първата от слабите, втората от най-силните, третата от конниците, а последната от жените им, които възпирали с хули и замеряли тези, които бягат.

Йоан Стобей, IV, 13

Ескус на трибалите

Река Искър се влива в Дунав недалеч от дн. с. Гиген, обл. Плевен. Някога, през античността, я назовавали Ескус (Oescus), което на езика на тамошните траки означавало най-вероятно „вода“. Тук случайно са намирани в недалечното минало находки от къснобронзовата (XII-XIв.) и желязната епоха (X-VIв.). Географът Клавдий Птолемей от гр. Александрия в Египет пише, че мястото било обитавано от племето трибали, което е сред най-многобройните в областта Мизия. Главното селище се наричало „Ескус на трибалите“ (Oescus Triballorum). То се намирало сред плодородна земя, която обаче през пролетните месеци често била заливана от Дунав. Лятото било топло, а зимата студена и на места сковавала голямата европейска река. През хладните месеци духали пронизващи северни ветрове, а есенните утрини били винаги мъгливи. В тази малко сурова и променлива физикогео-графска среда живеели трибалите и контактували къде с мир, къде със силата на меча с околните племена.

 |  ЛЕГИОНЕРИТЕ ИДВАТ  |  ВЕЛИКОЛЕПИЕТО НА ЕСКУС  |          |  ГРАДЪТ НА ХРАМОВЕТЕ  |

|  БАЗИЛИКАТА С ГОЛЕМИТЕ КАРИАТИДИ  |

|  УНИКАЛНА МОЗАЙКА  |  УПРАВЛЕНИЕ И ПРАВОСЪДИЕ  |        |  КИПАРИС  |  КАМЕННИЯ МОСТ  |  НАДПИС  |