Северозападно от Марцианополис се намирали каменоломните. Оттам се доставял материал за строежа на стената и жилищата. Имало специална организация на работата, а част от работниците и робите живеели там. Югозападно от Марцианополис също се вадело камък. В каменоделските ателиета край крепостните стени в периферията на града или навън от него се произвеждали архитектурни детайли, саркофази и надгробни плочи. В ковачниците се добивали метални предмети за селското стопанство и всекидневния бит. Имало и местни майстори-мозаисти, които изработвали подовите мозайки, а занятчии-художници рисували стенописите. За нуждите на многобройното и етническо пъстро население имало грънчарници и тухларници. Специални ателиета с пещи изработвали лампи, които се пълнели със зехтин и в един от отворите се слагал фитил. Така нощите ставали малко по-светли. От Марцианополис произхождат и някои произведения на скулптурното изкуство – мраморно торсо на „седящата Афродита“ (втора половина на II – първа половина на III в.), скулптурна мраморна група „играещи деца“ (II – първа половина на III в.) и варовикова портретна глава на мъж (II-III в.) и др. Мраморът се внасял отвън, а скъпите луксозни стоки се набавяли предимно по море чрез порта на Одесус. В градската територия на Марцианополис селското население се занимавало със земеделие, лозарство, животновъдство, отглеждане на коне и производство на мед. Археологическите проучвания показват, че в града медицинското ниво е отговаряло на възможностите за тогавашното време. За здравето на жителите са помагали не само лекари, но и местните жреци, които имали известни познания. Разбира се, жителите много разчитали на поставяните от тях оброчни плочки в храмовете и светилищата на здравеносните божества. В една сграда от IV в. в Марцианополис са открити 30 медицински инструмента, изработени от бронз, а някои са дори със сребърна инкрустация. В този дом на местен лекар виждаме скалпели (едностранни и двустранни), спатули-сонди, инструмент за наместване на счупени кости, инструмент, използван в акушерството. Освен това археолозите са открили оловна кутийка за съхраняване на лекарства, съдче за течни лекарства, два камъка за точене на скалпели. Край града е проучена гробница на лечител от тракийски произход. Сред гробните дарове са и негови професионални предмети – бронзова лъжичка мензура, плочки за стриване на прахове за мехлеми и балсами, бронзова сонда-лъжичка.
От Марцианополис произхождат два мраморни слънчеви часовника, монтирани и нагласени от астроном-математик. Специалистът определял географската ширина и начертавал часовите линии (11 линии за 12 часови пояса) на предавателната повърхност. В центъра на хоризонталния ръб се издълбавал отвор и са забождала вертикално метална пръчица, наричана гномон. По слънчевата светлина и сянката на пръчицата се определяло грубо дневното време. Тези два часовника обаче не са на висотата на прословутия дуросторумски часовник.