Шопи

Шопите са една от най-колоритните и най-обособените в етнографско отношение групи на българския народ. За произхода на етнонима шопи досега са изтъквани редица различни мнения – че са наследници на тракийско племе сапеи или серди; че носят названието си от немска дума със значение на примитивно жилище, тип колиба и т. н. Интересно е това, че самото население не се нарича шопи, а така се обръщат към него жителите от съседните райони и други етнографски групи в страната, влагайки в това название обидно значение – прост, инатест човек, за когото „По-високо от Витоша нема и по-длибоко от Искъро нема, е па нема”.шопи

Според някои автори (Кънчов, 1970:330) шопи има в Софийско, Трънско, Брезнишко, Радомирско, Западнокюстендилско, Босилеградско, Куманово и Кратово. В битово отношение и по народни схващания за шопи се говори чак до р. Дунав при устието на р. Искър, Ботевградско, Самоковско, на запад зад границата (в Източна Сърбия), а на югозапад до Беласица.
Носията на мъжете се характеризира с носенето на бели гащи с тесни крачоли, направени от шаяк и наричани беневреци, дзиври. Почерняването на мъжкото облекло върви от изток в Северна България и от юг в Македония. Женското облекло при шопите познава три типа носии – двупрестилчено на север от Балкана, сукманено в Трънско, Софийско и Самоковско и саичено от Радомир до най-западните и най-южните предели на групата.

Основни поминъци на шопите са скотовъдството и земеделието, при което и двата поминъка са доста примитивни. Слабодоходният терен принуждава населението от този край в миналото да се насочи към гурбетчилък и развитието на редица занаяти (зидарство, хлебарство, сладкарство, бозаджийство). И при шопите до късно е запазена семейната задруга, за което говорят названията на селища, окончаващи на -евци, -овци, -ане.
Коледуването и богатият песенен репертоар, който го съпровожда, както и сурвакането с дряново клонче са добре запазени обичаи тук. От заговезнишките обичаи са запазени паленето на огньове, придружено с еротични рецитации. Характерни са шопите с т. н. оратници (огнени факли), въртени от отделни лица около главите си с чисто апотропейно (отблъскващо) значение. Карнавалните обичаи са свързани с Нова година. В Радомирско и Брезнишко те се наричат сурвакари, сурвискари. Обичаите и обредите тук са изпълнени с подчертана театралност и сексуална символика. От пролетните обичаи особено добре са запазени лазаруването с много богат песенен репертоар без играта буенец и напяването на пръстени, което при шопите става на Нова година или Водици.

Шопите имат типичен западнобългарски говор и богата епичнопесенна традиция с преобладаване на юнашки и митологични мотиви. В това отношение групата е близка до македонската етнографска група в Югозападна България, като и при двете етнографски групи се среща двугласно пеене.

Танците при шопите са много характерни. Мъжете играят буйно, бързо с много подскоци и провиквания „Дръж се земьо, шоп те гази!” а жените играят с много натрисания. Шопите имат много фин хумор, намерил изражение в анекдотите за тях.
Характерни музикални инструменти при шопите са гъдулката, кавалът и двуцевката цафара. Разпространената някога тук еднострунна гусла е изчезнала от употреба още в края на XIX в. Важна роля в шопския оркестър играе тъпанът.

facebook коментари

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Just another Trakia Tours site