Тутракан

За съществуването на средновековна крепост в Тутракан съобщават няколко исторически извора, но за местоположението й не може да се каже нещо определено, защото тя отдавна е разрушена и от нея не са останали видими следи. Не са правени и целенасочени археологически разкопки и проучвания. Според К. Шкорпил, Тутракан е построен отчасти върху развалините на римския кастел Трансмариска, който трябвало да се локализира „между болницата и сградата на старата полиция, където сега е пазарният площад, между главната улица и високия бряг на Дунав“. Това място, откъдето произлизат редица находки от римско-византийския кастел, местното население нарича „Четате“ (крепост). Тук може би трябва да се търсят останките и от средновековната крепост, тъй като освен антични са намерени и византийски монети, между които и от Йоан Цимисхий (969—976). Заслужава да се отбележи, че през 1882 г. в Тутракан при изкопни работи били намерени средновековна плетена ризница и шлем. Не е известно също така кога е възникнал средновековният Тутракан. Няма съмнение обаче, че той е бил изграден върху развалините на Трансмариска, която за последен път се споменава през VI в. Споменаването му в някои епископски списъци на Цариградската патриаршия от VII до IX в. съвсем не означава, че Трансмариска е продължавала да съществува през този период, както смятат някои изследвачи. В тези списъци по традиция били включвани имена на градове в Мизия, които отдавна не съществували и се намирали в пределите на българската държава. Изчезването на античното име Трансмариска и появата на средновековното наименование Тутракан е доказателство, че между римско-византийския кастел и българската крепост няма връзка и приемственост.
Малкото историци, които са се спирали на миналото на Тутракан, обикновено смятат, че този град е наследник на Трансмариска, но от друга страна, изтъкват липсата на сведения за историята му и че първото известие за него се намирало у Хаджи Калфа, османски географ от първата половина на XVII в. Според Хаджи Калфа Тутракан бил градец с малка крепост на един хълм близо до Дунав. Поради сходството на името Тутракан с Тмутаракан — наименование на средновековен град на Керченския пролив — е изказано предположението, че южно-руски колонисти през XI—XII в., вероятно от Тмутаракан, основали дунавския Тутракан. Напоследък е изразено необоснованото становище, че споменатата само по повод на събития в края на IX в. българска крепост Мундрага трябвало да се отъждестви с Тутракан. Най-ранното сведение за Тутракан е за времето на османското нашествие в Северна България през 1388 г. Описвайки този поход срещу цар Иван Шишман османският хронист Нешри разказва по какъв начин Тутракан паднал в ръцете на завоевателите. Между крепостите на българския цар край Дунав Нешри посочва и Тарака, което е изопачена форма на името Тутракан. По времето, когато Иван Шишман по договор трябвало да опразни и предаде Силистра на турците, но отказал да го стори, при османския пълководец Али паша в неговия стан до Шумен се явили няколко българи от Тарака, т. е. Тутракан, които предложили крепостта да се предаде доброволно. Али паша изпратил някой си Мурад с няколкостотин души да заеме крепостта и да остане в нея. Когато османският отряд наближил, защитниците на Тутракан размислили и не отворили вратата. На другия ден същите българи отново дошли при Али паша и му се заклели, че този път ще изпълнят обещанието си. Мурад пак бил изпратен с хората си и той влязъл в крепостта, като се заел с пазенето й.

От приведеното известие се изяснява, че Тутраканската крепост през XIV в. влизала в пределите на Търновското царство и паднала непокътната в ръцете на османските завоеватели и че гарнизонът на Тутракан след известно колебание предал малката крепост на турците, понеже защитата й е била невъзможна без силната Силистренска крепост, която трябвало да премине в османска власт.

facebook коментари

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Just another Trakia Tours site