Писмени сведения за Тутраканската крепост

Единствените сведения за формата и устройството на Тутраканската крепост намираме в хрониката на Ваврен, който подробно описва завземането й от бургундците и власите през август 1445 г. След като не се решили да нападнат Дръстър, галерите на Валеран дьо Ваврен отплавали нагоре по реката и спрели на една левга от замъка Турквант, т. е. Тутракан. По-късно пристигнали с лодки 500 власи, предвождани от сина на влашкия воевода Влад Дракул, който помолил Ваврен на следващия ден да нападнат замъка. На другата сутрин първи слезли на брега власите, но турците в крепостта, на брой около 150, ги отблъснали до техните лодки. ,, От своите две галери Ваврен подкрепил власите със стрелба от арбалети, кулеврини (ръчно онестретно оръжие) и топове, а сетне слязъл на брега с хората си и под знамето на бургундския херцог отблъснал турците. Те потърсили защита зад палисадата (дървената ограда) между рова и крепостната стена, но бургундците ги изтласкали оттам. Турците бързо се прибрали в крепостта. Според Ваврен „кастелът Турквант, разположен на брега на Дунав, с квадратна форма, се състоеше от четири стени, като на всеки от трите ъгъла имаше по една малка кула, а на четвъртия ъгъл имаше голяма квадратна кула, която беше масивна, висока десет стъпки“. Турците се изкачили на кулата по покрита дървена стълба. Горе тя завършвала с голямо дървено помещение и големи дървени чардаци, които се издавали навън. Оттук турците упорито се съпротивявали. Отзад се намирало пространството между стената и рова, което ограждало замъка от три страни, включително и голямата кула. Около тях имало големи ровове и палисади.
Бургундците не знаели как да превземат замъка, чиито стени турците защищавали от кулата. Оттам те хвърляли толкова много големи камъни и строителни отпадъци, че никой не смеел да се доближи. Най-после под прикритието на стрелба с донесените от галерите осем топа и с кулеврини, арбалети и лъкове крепостта била нападната от четири страни и овладяна без голямата кула. Бургундците нападнали дървената стълба, но обсадените добре я защищавали от дървеното помещение през един прозорец и две бойници. Нападението било прекратено, защото станало ясно, че по стълбата не е възможно да се превземе кулата. Ваврен решил да я подкопаят, но един влах му казал, че като пленник при турците участвувал в строежа й и знаел, че кулата е масивна, „каквато тя е била и преди стълбата да е била висока“. Тогава обсадителите решили да съборят палисадата, като натрупат дървата на наветрената страна на кулата, и то в такова количество, че купчината да стигне до дървеното помещение. За по-малко от два часа, необезпокоявани, те натрупали голям куп дърва, който достигнал до желаната височина. Поради непрекъснатата стрелба на бургундците турците не смеели нито да се покажат, нито да стоят на чардаците. На другата сутрин дървата били запалени. За да се издигне пламъкът още по-високо, нападателите хвърляли снопове овес, така че огънят достигнал дървения покрив на кулата, който почнал да гори заедно с бойниците. Силният огън принудил турците да излязат от дървеното помещение. От вратата пръв се показал субашията, т. е. началникът на крепостта, който с меч в ръка бързо слязъл по стълбата с намерение да удари Ваврен, но бил повален на каменната настилка и веднага убит. Подир това всички турци загинали или били хванати в плен. Победителите веднага се сбили за пленниците, за облеклото и оръжието им. Ето защо Ваврен заповядал турците да бъдат убити. След подялбата на плячката, което също не минало без бой, бургундците се прибрали в галерите, а власите в лодките си. Кулата продължила да гори цяла нощ. На другия ден някои власи пак слезли на брега и открили всички ями със зърнени храни в селото на замъка Турквант, в които намерили жито, бакла и грах. С тях били попълнени запасите на галерите. Власите съборили две от стените на замъка, след което се завърнали в лодките си и заедно с галерите отплавали към крепостта Гюргево.

facebook коментари

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Just another Trakia Tours site