Тракийци

Тракийците населяват Източна Тракия, а в недалечното минало голяма частот тях са живеели в най-южните краища на Задгранична Тракия. Равнинният терен е предопределял и развитието на земеделието – зърнодобив, лозарство и градинарство. Има добри условия за развитието на животновъдството.Тук се срещат една от най-добрите породи овце – карнобатските.

Селата са събрани, с широки дворове и градини. Само на запад в средногорските покрайнинин при прехода към шопите има села, пръснати на махали. Жилищните постройки са едноетажни, двуделни или триделни, при което всяко помещение има свое огнище и свой отделен вход, което позволява във всяка стая да живее отделно семейство.
Мъжкото облекло е типично чернодрешнио – широко набрани потури с тесни под коленете крачоли. Женското облекло е типично сукманено, без ръкави, с богата украса – везбена или аплмкаци – и с дълги опашки, спуснати на плещите. Особена отлика на женското облекло е богатата в колоритно отношение престилка – главно тъкана, но много често и допълнително везана. На много места през миналото столетие сукманът е заменен с роклена кройка от пъстър плат, най-често фабрично производство.
Храната е като тази на полянците – преобладават тестени изделия.
Основното транспортно средство в миналото тук е била тириколната волска кола, която за разлика от севернобългарската четириколна кола не притежава т. н. левки/пьоки.
От музикалните инструменти се срещат кавалът без пискун и високотонната джура гайда.
Календарните обичаи и обреди в много отношения се покриват с тези на добруджанците и отчасти на полянците. Кукерите,
които тук играят по време на Сирни заговезни, са широко застъпени между тракийците и се отличават със засилена оплодителна и аграрна символика, а в последно време се забелязва и едно засилване на театралността. Успоредно с антропоморфно-персонажните групи има и многообразни зооморфни образи с честото предпочитание на камилата, наричана тук джамал. Заговезнишките огньове, които
са повсеместно разпространени, се придружават с хвърлянето на огнени стрели и рецитации с женитбено съдържание. Лазаруването тук е свързано с танца буенец. В миналото е бил широко разпространен и обичаят Пеперуда. Странджанско е познат обичаят на огнеиграчите – нестинари.
Изкуството на тракийката се проявява в изроботването и урасата на тъканите, свързани с облеклото и обзавеждането на жилището с черги, възглавници, пелени и престилки. Везбата тук е слабо застъпена.
Народната песен е богата на хайдушки мотиви и се приближава до тази на балканците. Народната музика и народните хора са значително спокойни, без да губят чувствителност към ритъма.

facebook коментари

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Just another Trakia Tours site