Тракийката и нейните накити

Запознаването с привлекателния и непознат свят на древните траки започва с пейзажите от могили, обсипали българската земя, с представата за монументалните гробници  и внушителните скални светилища, с блясъка на съкровищата от сребърни и златни седове, конски апликации и уникални женски накити. Последните загатват колко още по-тайнствен е светът на тракийската жена – нейната роля в този и в отвъдния свят. Глинени женски идоли от края на второто хилядолетие пр. Хр. и живописни сцени и скулптура в тракийските гробници от средата на първи век пр. Хр. представят нейното традиционно облекло и накити, подсказват увлеченията по модните течения, но и особената й роля във всекидневието и религиозния живот на траките.

В края на бронзовата и началото на желязната епоха, на границата на второто и третото хилядолетие преди Христа, накитите са предимно от бронз, не така често от желязо, което е нов и все още скъп метал, и рядко от злато и сребро. Глинени фигурки на жени идоли, представящи най-вероятно Великата богиня майка, показват, че тракийката е носела гривни и торкви (метален пръстен за украшение на врата) със спирални краища, интересни колиета от цилиндрични мъниста и правоъгълни пластинки. От главата й се спускали бронзови ажурни украси и спирали, а дрехата била тежка и церемониална – украсена с метални апликации със слънчеви и лунни символи, с кръгли копчета и ажурни колани. Появили се първите безопасни игли, така наречените фибули, с форма на обикновени спирални дискове или с извити лекове, украсени с профилирани пръстени и врязана украса върху плочките на иглодържателите за иглата.

Два много интересни момента има в накитите на тракийката от първата половина на първи век пр. Хр. Първият – използването на кехлибарени огърлици в земите на Северозападна Тракия и в Централните Родопи. Този слънчев камък бил внасян отдалеч – от бреговете на Балтика, както показват и модерните изследвания с изотопен анализ за неговия произход. Мънистата от слънчевия камък имали обикновена сферична или биконична форма и рядко били обработвани по-специално. Основното били целебните качества и слънчевата символика, която носел кехлибарът. В Родопите, където започнал и добивът на желязо, много фибули били изработвани от новия и скъп в началото метал и инкрустирани с бронзови мотиви. Вторият много интересен момент били специалните пафти от бронз, откривани единствено в женски погребения. Тези пафти – също слънчев символ, показват връзката на жената със слънчевия култ и особеното й място в света на живите. Те са миниатюрно повторение на формата на златните дискове от съкровището от ХIХ-ХVIII век пр. Хр. от Вълчитрън – символи на небесните светила. Още в този период в женските погребения се появяват и множество глинени магически предмети, сред които малки женски и мъжки идоли, бронзови амулети с форма на водни птици или малки съдчета – пиксиди. Те безспорно подсказват ролята на жената като жрица и лечителка.

Когато в края на VI век пр. Хр. траките започват да издигат надгробни могили с огромни размери, едни от най-високите са над гробове на жени. Така в могилите при Дуванли, Пловдивско, са открити уникални златни накити, масивни златни гривни, множество златни нагръдници, прикрепвани с фибули, вносни колиета и обеци, изработвани в гръцки и италийски ателиета.. Много красиви са обеците с усукано тяло и лъвски глави. Невероятно сложни по своята изработва са сребърните накити от фибули и верижки, завършващи с висулки с човешки и животински глави, характерни за ателиетата на Северозападна Тракия.

Особено значение имали пръстените, направени от желязо или от желязо, сребро и злато.  Желязото било символ на земята и членовете на религиозните орфически общества носели именно такива пръстени, за да подчертаят връзката си със Земята майка. Среброто и златото били символи на Луната и Слънцето. Големи спирални сребърни гривни, завършващи със змийски глави, били носени над лакътя. Такава сребърна гривна е открита в царския некропол на гетите в Сборяново, а друга е изобразена върху ръката на една от кариатидите от Свещарската гробница.

3аедно с традиционните тракийски накити се появили и влияния от земите на келтите. Бронзови, сребърни и златни фибули били произвеждани в Тракия, но били украсявани със спирали и пластична украса, подобна на келтските. Сред
уникалните находки е и една златна фибула, украсена с цветни камъни, от могилния некропол на Шипка-Шейново край Казанлък.

Верността към съпруга си изразила с текст и тракийката, погребана в могила при с. Езерово. Този дълъг текст се превежда така: „Ролистене, аз, младата ти съпруга, избраната неренеа Тилтеа, умирам наред до (теб) моя блаженопочивши, аз, която децата отгледа.“

Интересно е да се отбележи, че върху някои от накитите се появили дори имената на притежателките им. Така например златните обеци от гроба на богата тракийка от трети век пр. Хр. край Поморие носят гравирано името и Лезескепра. Тракийката била свободна жена — тя водела необвързан живот до омъжването си, а и след това очевидно имало огромна роля в живота на тракийското общество. Рисувана винаги на трон, погребвана на трон или с магически предмети и символи на връзка с култа, тя носела и бремето на всекидневието, и духа на безсмъртието, на вечно обновяващия се живот.

проф. Диана Гергова

facebook коментари

Just another Trakia Tours site