хърсово

СТАРОБЪЛГАРСКА КРЕПОСТ ПРИ ХЪРСОВО

На двете височини, между които амфитеатрално е разположен днешният град Хърсово на Дунава в Северна Добруджа (дн. Румъния), се виждат останки от крепостни зидове. На западния нисък и с полегати склонове хълм личат засипаните основи от стена, изградена от ломени камъни, бял хоросан с баластра, с легла на изгнили вече греди. Тук не са правени археологически проучвания, но по градеж тази крепостна стена трябва да се датира към периода след XI в.

В стратегическо отношение по-голямо значение има по-високият и по-стръмният източен хълм, който господствува над цялата околност и над тукашния дунавски брод. На това място се намират развалините на античната крепост Карсиум.

На билото на този хълм се очертават три концентрично разположени крепостни стени от три различни исторически епохи. Според румънския учен Е. Кондураки външната стена е строена през II в., а средната между IV—VI в. Най-добре е запазена вътрешната стена, която огражда най-високата част на хълма от изток, север и запад, а от нея най-добре е запазена северната страна с височина до 7 м и дебелина 3,50 м. На тази страна, от която хълмът е най-достъпен, от стената се издават две масивни кули с правоъгълна форма, към които са водели стъпалата от вътрешната страна в дебелината на зида. Близо до източната кула се очертава потерна (малка врата). Западната и източната стена на същата крепост, които са зле запазени, достигат до две стръмни скали на дунавския бряг и завършват с по една правоъгълна кула, запазени само с основи. Лицата на тези стени са изградени от големи и добре обработени каменни блокове в редова зидария, в която личат и преупотребени антични архитектурни детайли. Пълнежът е от по-малки камъни, залети с хоросан. В зида личат леглата на вътрешни напречни и надлъжни греди.

На южната страна на хълма в склона между двете стръмни скали отчасти е запазена дебела еднолицева стена, която е преграждала достъпа в крепостта откъм Дунава. В тази стена има два правоъгълни отвора (прозорци) и се забелязват следи от стъпала, по които се е слизало до дунавския бряг.

Крепостните съоръжения на този хълм не са добре проучени, тъй като тук са правени само сондажни археологически разкопки. В отчета за разкопките си през 1943 г. румънският археолог Гр. Флореску отбелязва, че вътрешната крепост на големия хълм е строена през турско време. Според него освен римски и ранновизантийски културни пластове имало и средновизантииски слой с дебелина 0,60 м, т. е. от времето на византийското владичество в българските земи през XI—XII в. Най-отгоре имало културен пласт от периода на османското владичество. Наред с античната керамика друг румънски археолог публикува откритите от него в Хърсовската крепост средновековни археологически материали от Х—XII и от XV—XVII в., според неговата датировка. Между тях най-голям интерес представляват фрагментите от гърнета с врязана украса и знаци на дъната им, които разкопвачът датира в Х в. Част от тях заедно с костени и рогови предмети с врязана геометрична украса е намерена до основите на вътрешната крепост. Румънските автори приемат, че тя е изградена в края на Х в. по време на византийското владичество.

Ако се съди по откритите тук археологически материали, може да се заключи, че не по-късно от Х в., а вероятно още през IX в. върху развалините на античния Карсиум възникнало селище с материална култура, присъща за Североизточна България през този период. Възможно е именно тогава на това стратегическо място, кръстовище на важни пътища от българската държавна власт да е била издигната крепост. Обаче останките от вътрешната крепостна стена не може да се датират в IX—Х в. Наличието на греди в зидовете показва, че са изградени в по-късно време. Липсата на целенасочени археологически проучвания не позволяват този въпрос да бъде изяснен.

 

facebook коментари

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Just another Trakia Tours site