Славянски етнически субстрат

Славяните са част от индоевропейското езиково семейство. Те се свързват тясно с него и посредством някои особености на материалната и духовна култура.
Въз основа на данните от сравнителноисторическото езикознание, допълнени с данни от археологията, палеоантропологията и др. науки са създадени две основни хипотези за произхода и първичните поселища на индоевропейските народи. Според първата от тях първоначалните им поселища се намират в Азия, според втората – в Европа, като отделните изследователи локализират първичните поселища в различни области на двата континента.
Разселването на индоевропейците се извършва главно през второто хилядолетие пр. н.е. Най-рано от всички се разселили индийците и иранците на изток, а най-късно балтите и славяните.
Индоевропейското езиково семейство се разделя на тринадесет групи -индийски (индоарийски), ирански, славянски, германски, келтски, балтийски, италийски, романски, албански, гръцни, арменски, анатолийски и тохарски, които от своя страна се делят на по-малки.
Най-старите исторически вести, за които се предполага, че се отнасят за славяните, са от Херодот (484-425), Плиний Стари (23-71), Тацит (55-117), и Птоломей (II в. от н.е. Романска, 1969: 17 и сл.).
Въпросът за произхода на славяните и за техните първични поселища е поставен още в началните етапи на развитието на славистиката. Изясняването на този въпрос се свързва с една твърде ранна епоха (II-I хил. пр. н.е.). Териториите, обитавани от славяните, са малко познати в древността. Поради това са развити различни теории и хипотези за произхода на славяните, като при изграждането им учените прибягват до помощта на различни научни дисциплини, главно на езикознанието, археологията и антропологията.
Дунавска (панонска) теория, според която люлка на славянството са земите по Среден Дунав, се основава на Киевската начална летопис, където е поместено предание за разселването на славянските племена от дунавските области. Привържениците на тази теория се опират и на данни от фолклора – споменаването на името на р. Дунав в песните на всички славянски народи.
Азиатска теория за произхода на славяните свързва славянските народи с народи като сармати, хуни и други номадски племена.
Келто-славянската теория е изградена въз основа на антропологическата теория на А. Ретциус за дългоглавите и късоглавите раси. Според нея келтите и славяните принадлежат към късоглавата раса, която обитава Европа и Азия. През желязната епоха връзката между келти и славяни е прекъсната от дъргоглавата немска раса, чийто представители слизат от Скандинавския полуостров и се настаняват между тях.
Задкарпатската теория за прародината на славяните е дело на Й. Добровски. Изградена е на основата на езикови, исторически, археологически и др. научни материали. Особено добре е разработена от Л. Нидерле, който ползва археологически, лингвистични, антропологически, етнографски и исторически данни. Според тази теория прародината на славяните се е намирала в територията между Карпатите и Балтийско море, от Елба до поречието на горен Днепър.
Цветана Романска приема, че прародината на славяните е понятие с динамичен характер и преди разселването им е заемала различни територии.
Разселването на славяните от общите им поселища започва през II в. от н.е. и продължава до V-VI в. То е свързано вероятно с два факта-увеличаването на техния брой и натиска от страна на съседните народи. Разселването е в три посоки – на запад, на изток и на юг, като в племенните групи се обособяват по-малки групи.

Така южните славяни се обособяват в три племенни групи: славянобългарска, сърбохърватска и словенска, от които се развиват българи, сърби, черногорци, хървати и словенци.
В състава на западните славяни влизат балтийската, лужишкосръбската, полската и чехословашката племенна група. От тях се развиват западнославянските народи поляци и кашуби, чехи и словаци, лужишки сърби. Полабските и прибалтийските славяни изчезват под напора на германизацията. Въз основа на специфичното историческо развитие на източнитеславяни се развиват трите източнославянски рода – руси, украинци и беларуси.
Въпросът за заселването на славяните на Балканския полуостров е също дискусионен в славянската етнология и история. Съществуват три теории, които се опитват да го обяснят.
Автохтонната теория застъпва тезата, че славяните са прастари жители на дунавските земи на Балканския полуостров.
Защитниците на историческата теория защитават становището, че славяните идват на Балканския полуостров приз V-VII в., когато вече има исторически сведения за това. Според тази теория славяните се заселват на Балканския полуостров не по-рано от Vв.
Помирителната теория заема междинно място между автохтонната и историческата теория. Според нея по-големи и по-малки групи славяни се заселват в балканските земи дълго преди V-VII в., когато се споменават вече в историческите извори, а основната славянска маса се установява през VI-VII век. Масовото заселване на Балканския полуостров от славяни трябва да бъде поставено в периода от V до VII век, когато историческите извори свидетелстват за това.
Източната част на южните славяни образува славянобългарската племенна група. Основната им маса съставят племената на склавините (славините), които още в Дакия образуват голям племенен съюз. Какъв е бил броят на племената, не може да се установи с положителност. Според „Арменската география“, приписвана на Мойсей Хоренски, в балканските земи се заселват около 25 славянски племена.

Всяко племе има свое име, свой етноним. Така в провинцията Малка Скития се споменава племето севери. В съседство със северите се намират още седем славянски племена. В днешна Северозападна България и част от Сърбия по долината на р. Тимок и р. Морава се заселват племената на тимочани и моравяни, а на запад и северозапад се намират племената на ободрити. Познати са ни имената на редица племена в Македония: берзити в Битолско и Прилепско, драговичи, драговити, ринхини и сагудати в Солунско, струмяни, стримонци в областта на р. Струма и Струмешница, смоляни живеещи в областта по средното течение на р. Места и р. Горна Арда и мораци, мърваци населяващи Доспатско.
От племената, които се заселват в днешните гръцки зами, са известни тези на велезгити, велезити (Тесалия), ваюнити, езерци милингити, миленци (Пелопонеска област).
Следи от културата на славяните се виждат в следните елементи на традиционната българска народна култура: в някои видове селскостопански сечива: III тип рала (па класификацията на Вакарелски), уреда за вършитба означаван като цеп, цап, цепило (Вакарелски, 1974:116). Археолозите Ст.Станчев (Станчо Ваклинов) и Д. Овчаров смятат, че и първият тип рало (правововищното рало) е славянска заемка. Реминисценции от славянската култура се виждат според някои автори при строежа на някои типове жилища – широкото използване на дървото при странджанската, пиринската и тетевенската къща; според други автори в облеклото – женската двупрестилчена носия и мъжкото белодрешно облекло, както и в някои семейни обичаи (сватба и погребение). В народните песни и приказки има общославянски мотиви. Реминисценции от славянското божество Перун има в образа на св. Илия, в названията на Пирин планина, в названията на градовете Перник, Перущица, на растението перуника; славянският бог Волос преминава в св. Влас; някои изследователи свързват напяването на пръстени на нова година със славянската богиня Лада – ладуване и т. н.

facebook коментари

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Just another Trakia Tours site