Село Ангел войвода

 

На около 1 км северозападно от Село Ангел войвода, над северната му махала и на десния бряг на Харманлийска река. се издига висок, скалист дял на Източните Родопи, издължен в посока изток-запад, известен като „Кумбулдуларско кале“ или „Хисаря“. На заравнената горна част на височината, която е достъпна от запад, има останки от крепостни стени, заграждащи площ от около 5 дка. Стената не се вижда навсякъде, а вероятно откъм юг и изток не е имало такава поради голямата стръмнина, увенчана с недостъпни скали. Крепостната стена от суха зидария е широка до 2,20 м, запазена само най-долната си част. Входът е в южния край между две скали, по които има два реда срещуположни трапецовидни ниши.

Освен камъни от крепостните стени, които образуват насипи, на някои места, особено по склоновете към селото, се виждат и купчини от строителна керамика. В източния край има седловина, зад която се намира „Малкия Хисар“, също със следи от укрепяване, трапецовидни ниши по скалите и битова тракийска, късноантична и средновековна керамика.
Вътре в крепостта Хисаря има сравнително добре запазен култово-погребален комплекс от типа на тези в селата Татул, Малко Градище, Кралево и др. В скала от вулканична туфа е изсечена гробница, която заема централно място на най-високата точка на платато. До нея се стига чрез пет различно големи стъпала, които придават на съоръжението вид на стъпаловидна пирамида. Приликата с Татул се допълва от гробницата, издълбана най-отгоре на заравнената площадка. Тя има правоъгълен план с трапецовидно напречно сечение, ориентирана запад-изток. В горната й стеснена част е изсечен жлеб за покривна плоча, аналогично на гробницата при Татул, от която се отличава по напречното сечение и размерите: дълж. при дъното 1,84 м, шир. 0,54 м, дълб. до отстъпа (жлеба) 0,49 м.

Наблизо до гробницата е изсечено правоъгълно съоръжение, което може да се приеме за светилище. В средата му има правоъгълна скала, обезформена от иманярите. На двете дълги срещуположни „стени“ на светилището са издълбани 13 ниши, напомнящи на познатите в този край култови трапецовидни ниши, но имат правоъгълна форма със закръглен горен край. Те не са една срещу друга, поради което не може да се допусне, че са служели за гнезда на греди. Подобна форма имат и други групи от скалните ниши по целия източен склон на възвишението – на брой около 50, някои от които недовършени. Според лицето на скалите, те са обърнати на изток, юг и югозапад.
По сведения на нумизмати от Хасково, тук са открити сребърни тетрадрахми на о-в Тасос (II период), ауреус на имп. Август и сестерция на имп. Траян. Монетите и римската керамика говорят за използването на светилището от траките и в началото на н. е.
В заграденото от крепостните стени пространство се открива оскъдна тракийска, късноантична и средновековна керамика. Камъни с полепнал по тях хоросан подсказват за постройки от н. е., но крепостните стени, които могат да се видят на повърхността са само суха зидария. Последното не изключва произхода им от първите векове на н. е., та даже и от средните векове. Подобни случаи вече са известни от Родопите, един от тях е крепостта Калето на Градището при с. Черна могила.
Под Хисаря, близо до Махалата, се виждат разсечени пещи, градени с тухли. В подножието на рида. източно от  селото и южно от Махалата, на около 300 м от реката, има средновековен християнски некропол. Иманяри са разкопали няколко гроба, оградени и покрити с каменни плочи. Намерените в тях стъклени гривни са изгубени.

В една дописка на в. Ардинска дума от края на 30-год. са посочени сведения за Кумбулдуларското кале – за разхвърлени дялани камъни, керамика и щерни за вода. В източното подножие имало галерии със „стари“ разработки, купчини сгур и пещи за топене на олово.

facebook коментари

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Just another Trakia Tours site