СВИЩОВ

Времето е пощадило и досега значителни останки от средновековната крепост на Свищов. Те се намират на самия връх на Чуката — висок хълм в града, със стръмни склонове, особено към Дунава. Пръв обръща внимание на свищовското „Кале“ Феликс Каниц, а по-късно го описва и К. Шкорпил.
Някои стени от крепостта сега са запазени на места до 7 м височина. Те очертават неправилен правоъгълник с още неизяснен план. При разкопки тук е открита зидана, първоначално засводена, щерна за събиране на вода. Въпреки че стените на крепостта са продължавали в източна посока, където са напълно разрушени, тя е имала малки размери.
Градежът на стените е от ломени камъни с грубо обработени лица, с нередова зидария и добре измазани фуги. Пълнежът на зидовете е от дребни камъни, залети обилно с хоросан. Той е бял, с едра баластра. В стените, чиято дебелина е различна — 1,60 и 2,60 м, личат леглата на греди, които на места все още са запазени. Надлъжните греди са скрити, а напречните излизат до лицата на зидовете.
През 1961 г. тук са били извършени сондажни археологически разкопки и установени два основни културни пласта. В горния освен строителни останки били намерени гюллета, глинени лули, битова керамика и други находки от османската епоха. Долният пласт съдържал кухненска и трапезна (със сграфито украса) керамика от Второто българско царство. Около крепостта и по целия хълм в различно време, освен битова керамика от Второто българско царство и от османското владичество, били намерени множество византийски монети от края на Х в. до XIII в. и български монети от XIII—XIV в. Вероятно и двете стари църкви на Чуката, посветени на военните светци св. Димитър и св. Георги, водят началото си от Второто българско царство.
Тези археологически паметници и находки свидетелствуват за възникването и непрекъснатото съществуване на средновековния Свищов от края на Х в. и през следващите столетия. Някои изследвачи смятат, че още арабският географ от XII в. Идриси споменава Свищов. Според него „…от град Бидуни (Бъдин, Бдин) до град Субесткастро на изток има един ден и половина (път). Той е хубав, многолюден и цветущ град на реката (Дунав). От него до град Диристра (Дръстър) на изток има един ден и половина (път)“. Според Б. Недков арабската форма Субесткастро отговаряла на гръцкото Свистокастрон, което пък съответствувало на българското Свищовград. Но друг автор изказва предположението, че преселници от град Систос на Галиполския полуостров са създали Свищов по времето на цар Калоян или още по-рано.

 

facebook коментари

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Just another Trakia Tours site