Сведения за Русенската крепост

Сведения за Русенската крепост има и у редица пътешественици. Един от тях в 1585 г. нарича Русе „градче с малка крепост. Българинът Петър Богдан пише: „На 8 септември 1640 г. посетих Русе, разположен на брега на Дунава, без стени, освен кулата, която е останала цяла със стени… наоколо има пет кули и една по средата, голяма и по-висока от другите; тя се пази от стража ден и нощ, защото е на границата с Влашко.“ Османският географ от XVII в. Хаджи Калфа бележи, че крепостта се намирала на дунавския бряг и била възстановена от Муртеза паша. Според пътешественика Евлия Челеби, посетил Русе през 1651 г., градът бил основан от „никополско-влашкия крал Урусчук“, след това крепостта била завладяна от „добруджанския крал“ и накрая паднала в ръцете на Баязид I. Тези легендарни сведения на Евлия Челеби  съдържат зрънце историческа истина: основателят на Русе „Никополско-влашкият крал“ несъмнено е някой от търновските царе, които дълго време са господствували над Влашко и в османските хроники обикновено са наречени владетели на Никопол. Средователно, според Евлия Челеби, Русе бил създаден от някой български владетел. За крепостта същият автор бележи: „Тя е малка каменна крепост във форма на квадрат върху нисък скалист нос край Дунава. Крепостта е заобиколена от Дунава и само от източната страна, откъм града има желязна врата, пред която има ров, издълбан в скалите. Над този ров има дървен мост, който е подвижен, и всяка нощ войниците от крепостта го вдигат и закачат за вратата. Тогава крепостта се превръща един вид в остров. Цялата й окръжност е 900 крачки. Вътре се намират къщите на субашията, на имама, на мюезина и на кехаята, боеприпасите, хамбар и една джамия; има и една сигнална кула. Крепостта е снабдена с топове…“ Както се вижда, описанията на Русенската крепост от И. Богдан, от Евлия Челеби и описанието на Тутраканската крепост от Ваврен, подобна на която е била според него и тази на Русе, не се различават съществено. Възловото местоположение на международния път от Полша, Трансилвания и Влашко за Цариград определя голямото икономическо значение на Русе през османското владичество. Немалка роля играел добре пазеният брод между Русе и Гюргево. Според един пътешественик от XVII в. Русе бил голям и широк град и се славел като търговски център между Одрин и Влашко. В пътните си бележки чужденците, които минавали през Русе в края на XVII и през XVIII в., се спират предимно на облика и стопанското значение на града. Крепостта, ако изобщо я споменават, отбелязват съвсем бегло. Един от тях през 1672 г. бележи, че „извън града до Дунава се виждат две пслупорутени кули и няколко оръдия, разположени на тях“, а според друг пътешественик в началото на 1700 г. Русе имал „хубава и силна крепост край брега на Дунава“. Според французина Дьо ла Мотре в 1714 г. градът имал хубав замък, пазен от три роти войници. Капитан Щад пише през 1740 г.: „На изток от Русе има една доста добре запазена крепост, заобиколена с кули, покрита с керемиди… (тя) е построена на склона на височината срещу брега, където е разположена и една част от града, така че жителите от къщите там могат да хвърлят камъни върху нея… Височината, в подножието на която е разположена крепостта, пречеше да бъде открита тя от друга страна освен от тази, от която се влиза в нея“. Руският полковник Лен през 1793 г. отбелязва, че „по-надолу от устието на тази речица (Русенски Лом) се намира стар каменен замък. В руския план на града след завземането му през 1810 г. освен турското укрепление е нанесен и замъкът на носа до устието на р. Русенски Лом. През юни 1811 г. по заповед на главнокомандуващия М. И. Кутузов руските войски и българското население (635 семейства) били прехвърлени на левия дунавски бряг, градът бил запален, а замъкът и укрепленията — взривени. По този начин средновековната крепост на Русе била напълно унищожена.

facebook коментари

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Just another Trakia Tours site