Писмени сведения за Ликостомо

Ликостомо е отбелязан на всички морски карти от XIV—XVII в. Понякога е изписан дори повторно, несъмнено с цел да се разграничи ръкавът от крепостта, името на която пък, особено на картите от XV—XVI в., е нанесено с червено мастило, белег за важността на пристанището за навигатори и търговци. Разграничение между името на ръкава и на крепостта е направено и в един гръцки портулан в ръкопис от XVI в., но отнасящ се по всяка вероятност към края на XIV в. В него се казва: „Ликостомо е друго, северното устие на Дунав и е в посока 1/4 изток-североизток… устията Аспа, Солина и Ликостомио са най-големите дунавски устия. И в това устие се намира градът Ликостомио. Ликостомио е град.“  И един друг гръцки портулан от малко по-късно време (XV—XVI в.) отделя голямо място на Ликостомо: „…ще познаеш това устие (Ликостомио) по това, че земята е ниска и обрасла с дървета. В югозападната част навътре в устието има село (съставено) от рибарски колиби… от Фидониси до Ликостомо са 18 мили (и там) ще познаеш реката Вичина: откъм морето трябва да видиш една голяма планина с гол връх, който изглежда над тебе като две планини“. В един италиански портулан пък, запазен в ръкопис от XVI—XVII в., сведенията за Ликостомо в общи черти се покриват с тези от гръцките портулани: „устието на Ликостамо е най-северното на Дунав… устията Аспа, Солина и Ликостромо са най-големите дунавски устия и в последното устие е също градът Ликостромо…“ От приведените дотук наръчници с практическо предназначение (портуланите), в чиято достоверност не бива да се съмняваме, можем да направим заключението, че Ликостомо бил крепост, прераснала по-късно в голям град, който след това (може би в края на XV в.) дотолкова западнал, та да го срещнем във втория гръцки портулан като рибарско село в едноименното устие. Но преди да западне, Ликостомо явно преживял голям разцвет, за да го намерим у венецианския хуманист Лауро Куирини през 1454 г. споменат сред най-големите пристанища по черноморските брегове, както и в една реч на генуезкия ретор Еторе Фиески от 1485 г., където оплаква съдбата на „Ликостомо и Маврокастро, крепости в устието на Дунав и генуезки колонии, наскоро завзети от Баязид II“. В този израз Фиески е допуснал две грешки: първо, че Маврокастро е в делтата на Дунав, и, второ, че Ликостомо заедно с Маврокастро са били последните християнски градове, завзети през 1484 г. от Баязид, докато от други извори знаем, че наред с Маврокастро последна пада Килия. Тази грешка обаче е още едно потвърждение за значението, което придавали на Ликостомо в Генуа. А може би Ликостомо останал да съществува като генуезки военен пост, докато Килия преминала във владение на Влашко, после на Молдова, и бил разрушен едва след овладяването на двете последни християнски твърдини от турците през 1484 г. На тази мисъл ни навежда и свидетелството на венецианския хронист Франчиско Лонго, че „Баязид II след подчиняването му наредил да бъдат издигнати отново стените на стария Ликостомо, разположен на една скала в Дунава“. И вторият от цитираните по-горе гръцки портулани говори за планина при навлизането в ръкава Ликостомо. Затова може би локализацията на тази крепост трябва още веднъж да се огледа, като се вземе пред вид и този ориентир.
И някои пътешественици, преминали по тези земи, също са ни оставили важни сведения за Ликостомо. Така например Йоан, архиепископ на Султание, писал преди 1404 г., знае, че „голямата река Дунав извира от Германия, протича край Унгария и Влашко и се влива в морето при Ликостомо, което означава вълча уста , защото при вливането си в морето реката образува много острови и канали. Там няма големи градове, а много села и много добитък. Почвата е плодородна, но има малко лозя, много вода и обширни полета“. Валеран дьо Ваврен преминал през тези места през 1445 г., като навлязъл от морето в огромната делта на река Дунав, плавал по нея, докато достигнал крепостта Ликостомо. За ръкава Ликостомо пише през 1582 г. и английският пътешественик Джон Нюбъри, като има пред вид най-южния от ръкавите на Дунавската делта. Това е явно анахронизъм, дължащ се на ерудицията на автора, тъй като по-нататък Нюбъри споменава Килийския ръкав като най-северното от Дунавските устия. От края на XVI в. този ръкав става най-подходящ за корабоплаване и дори няколко години след Нюбъри, през 1585 г., френският пътешественик Франсуа дьо Пави нарича цялата река Дунав „реката на Килия“.
Едно-единствено сведение е достигнало до нас за църковната принадлежност на Ликостомо. Това е документ, издаден от Цариградската патриаршия, в който се щзброяват патриаршеските крепости, влизали в диоцеза на Варненската митрополия, аргументирано предатиран от А. Кузев след 1389 г. В него между другите български крепости са споменати и „Килия или Ликостомион“ Това отъждествяване е една от главните причини тези две селища да бъдат смятани доскоро за едно и също. Но то граматически би могло да се тълкува и като съмнение на редактора на документа дали се касае за едното или за другото от отдалечените само на 20 км едно от друго населени места, като в случая можем да помислим, че става въпрос за Ликостомо, а не за Килия, която никъде и никога през XIV в. не е наричана крепост. От друга страна пък, в Ликостомо са известни само две католически църкви, докато за Килия знаем, че в центъра на града била разположена православната църква „Св. Йоан“. Така че много по-вероятно е съставителят на документа от патриаршеската канцелария да е имал пред вид Килия. Всички изброени в този документ крепости владял най-напред Добротица, след това Иванко, владетелят на „третата България, която лежи там, където Дунав се влива в морето, и столицата й се казва Калиакра„.

facebook коментари

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Just another Trakia Tours site