Русе

РУСЕ

Средновековната крепост на град Русе е разрушена до такава степен, че сега дори не е възможно да се установи точното ѝ местоположение. Досега тя не е била проучвана в археологическо отношение. Ф. Каниц, който посетил Русе през 1871 г., смята, че крепостта на града се е намирала близо до пристанището, където се виждали останки от стара стена. В своите спомени революционерът Никола Т. Обретенов (р. 1849 г. в Русе) пише, че „калето, стара крепост, останала от незапомнени времена“, е била на мястото на Военния клуб. К. Шкорпил отбелязва, че при постройката на Военния клуб на високия дунавски бряг в Русе били открити стени, в чийто градеж имало вторично употребени антични каменни надписи. По-късно, през 1903 г., при изравняване на градината около Военния клуб били намерени основи на крепост, а на изток от клуба — основи на джамия. В тях били употребени като строителен материал отломки от антични надгробни надписи. При регулирането на високия бряг на Дунава през 1911 г. на запад от Военния клуб към устието на р. Русенски Лом били открити зидове с легла от изгнили греди. В този район са намерени монети от царете Михаил Асен и Иван Срацимир. Тук, според К. Шкорпил, се намирал съществувалият на мястото на днешния град Русе римски кастел Сексагинта Приета.

Следователно именно на мястото на Военния клуб, на високия дунавски бряг, се намирали останките както на античната Сексагинта Приета, така и на средновековната крепост Русе. Заслужава да се отбележи, че южно от крепостта през 1921 г. при изкопни работи на ул. 19 февруари бил открит средновековен некропол. В един от гробовете били намерени 5 златни обеци, 2 сребърни гривни, 1 сребърен пръстен и 5 сребърни копчета, които се отнасят към XI—XIII в.
К. Иречек свързва името Русе с наименованието на средновековния град Русион (дн. Кешан в Югоизточна Тракия) и изказва предположението, че пленени жители от този град, преселени от Калоян на Дунава, основали Русе. Според П. Мутафчиев името Русе е произлязло от южно-руско селище, възникнало тук през XI—XII в. Най-старият източник, в който се споменава името Русе, е един итинерарий (пътеводител) от края на XIV в. Наред с Търново в него е отбелязано името Роси. Според някои османски хронисти „крепостта Русе“ била превзета от Баязид I заедно с Никопол и Силистра. Като крепост в „Земята на цар Шишман“ Русе се споменава в унгаро-турския мирен договор от 1503 г. В османски регистър за Никополския санджак от 1479/80 г. като град и административно средище на околия се споменава „Йергьоги на отсамния бряг, известен с наименованието Руси“. Йергьоги е осмислена турска форма на българското наименование на гр. Гюргево. От редица османски документи е известно, че с това име бил наричан не само Гюргево, но и Русе, само че с прибавката „на отсамния бряг“ за разлика от Гюргево, към чието име се прибавяло „на оттатъшния бряг“. Обстоятелството, че Русе е било наричано и Гюргево, говори за тясната връзка между двете, разположени една срещу друга крепости, пазещи един от най-важните дунавски бродове.

Първото сведение за устройството и формата на Русенската крепост намираме в хрониката на Ваврен. След превземането на Тутраканската и Гюргевската крепост през 1445 г. влашкият воевода Влад Дракул казал на Валеран дьо Ваврен, че по пътя за Никопол на българския бряг имало един кастел, наречен Русико, „съвсем подобен на кастела Тутракан“ (той е имал квадратна форма с 4 ъглови кули — 3 малки и 1 голяма, която горе завършвала с дървени конструкции). Понеже реката тук била много тясна, турците често я преминавали и нахлували във Влашко, където извършвали много злини. Поради това воеводата помолил да превземат и тази крепост. Галерите тръгнали от Гюргево и благодарение на попътния вятър достигнали до Русе за по-малко от два часа. Ала турците, които вече знаели за съдбата на Тутракан и Гюргево, виждайки, че галерите наближават, запалили кастела и цялото село и се оттеглили. Галерите спуснали котва пред кастела и селото, които горели.

Важно е известието, че русенският кастел бил „съвсем подобен“ на тутраканския. Това означава, от една страна, че те са изградени в едно и също време и водят началото си отпреди османското нашествие в този край, и от друга страна, че Русенската крепост е имала малки размери. И наистина тукашният турски гарнизон е бил съвсем малоброен — през 1479/80 г. се числели 11 постоянни бранители към „крепостта Йергьоги на отсамния бряг“. Селището на Русе извън крепостта е наречено в хрониката на Ваврен „село“, но според регистъра от 1479/80 г. той е град с доста многочислено население — 239 български домакинства и 4 мюсюлмански. Влашкият воевода Влад Цепеш съобщава в писмото си до унгарския крал Матиаш Корвин, писано в Гюргево на 11 февруари 1462 г., че в „Гюргево от двете страни“ са избити 6414 души и че превзел крепостта на отсрещната страна на Дунава, т. е. Русе, и нейният субашия (началник) бил убит.
Изгорялата през 1445 г. и пострадала при нападението на Влад Цепеш крепост била поправена по нареждане на султан Мехмед II (1451 —1481), Това известява един османотурски надпис върху мраморна плоча, която някога е била вградена вероятно над портата на Русенската крепост. В надписа между другото се казва, че „когато се разруши Русенската крепост, могъщият (владетел Мехмед хан) нареди за поправката и възстановяването ѝ…“ В края на XVI в. влашкият воевода Михаил Витяз няколко пъти нападал Русе. Според един съвременник, градът, който бил нападнат през февруари 1595 г., бил по-голям от Братислав (чешкото название на Вроцлав), без стени. Населението от двата пола било избито, а градът изгорен. Крепостта обаче се запазила, но през 1598 г. власите успели да я превземат.

 



facebook коментари

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Just another Trakia Tours site