Рупци

Рупците са разположени в дебрите на Средните Родопи, в областта Рупчос (между басейните на р. Въча (Кричимска река) и р. Чая (Станимашка река). Съществуват различни легенди и опити за обяснението на етнонима рупци. Едни автори го извеждат от думата ропа, рупа (яма, ров, в който местното население е горило дърва за въглища). Други автори свързавт названието със старославянския глагол рубить (сека дърва), което отново е във връзка с поминъка на населението дърводобив, докато трети извеждат етнонима от думата роби, робци, рупци.135[1]

Планинският терен определя и основният поминък на тази етнографска група – скотовъдство, което до 1919 г. е било номадско, подвижно. Юруци, каракачани и власи пребивавали лятно време в планинските пасища на Родопите до Димитровден, след което се придвижвали със стадата си до Бяло море, където престоявали до Гергьовден.
Слабото планинско, предимно мотично земеделие, е недостатъчно за изхранване на населението, поради което си доставяли зърнените храни от пазарите и панаирите в равнината чрез замяна с животински продукти. Освен това практикували и различни занаяти – абаджийство, медникарство и зидарство, както в родопските селища, така и в България, а преди 1919 г. и в Гърция. Упражнявали и гурбетчийство – главно към Беломорието (до затварянето на държавната граница), а по-късно и във вътрешността на страната.
Жилището им се характеризира с многоетажност, която е в зависимост от планинския терен – стопанските помещения се намират в долните етажи на жилището, до което се достига по вътрешна стълба. Покривът е от каменни плочи. Освен, че е многоделно, жилището е украсено с изписани или дърворезбовани тавани, с пъстри халища и губери, с лавици, върху които има наредени медни съдове.
Облеклото за мъжете е чернодрешно, а на жените – саичено, саяно с типичните за Родопите пъстроцветна карирана престилка. Забраждането е с огромни, бели, домашно тъкани кърпи, свободно спускани по плещите.
Храната е предимно млечна и ръжен хляб. Развитието на па-стирството довежда до утвърждаването на представително ястие – печено на шиш агне, наричано чевермьо.

При рупците липсва коледуването на възрастни мъже. При новогодишното суровакане се практикува носенето и оставянето на тежък камък по домовете за „тежко” щастие, за „тежко” имане. Кукерски игри са слабо застъпени – има ги само в Широколъшко, т. н. песяци. Заговезнишките огньове са придружени с хвърлянето на огнени стрели, наричани чавги.
Най-голям празник на рупците е Гергьовден, когато се връщали със стадата си овчарите от Беломорието. Летните празници, свързани най-често със събори (Роженскят събор) са изпълнени с много веселие и жизнерадост.
Народната песен е лирична, с преобладаване на любовни мотиви. В музиката на рупците най-важно място заема пентатониката. Предпочитан музикален инструмент е каба гайда (гайда с нисък регистър). Хората им са бавни, несключени, изпълнявани най-често на песен или в съпровод на гайда.
В говора на рупците, както и при шопите,е запазена употребата на три вида определителен член: -ът, -та, -то, -те (за средно отдалечени предмети или хора), -ъс, -са, -со, -се (за близки предмети и хора) и -ън, -на, -но, -не (за отдалечени, невиждащи се предмети). С тези особености на езика си и останалата си битова култура рупската група се оказва най-архаичната у българите.

facebook коментари

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Just another Trakia Tours site