Съединението прави просперитета

Отначало Одесус попада временно под контрола на управителя на провинция Македония, но след 12 г. градът е част от новосформираната провинция Мизия (по-късно Долна Мизия). Римляните обаче дали известни привилегии и самостоятелност на черноморските полиси, много повече, отколкото на селищата във вътрешността.
При управлението на император Хадриан (117-138) шест съседни града по морския бряг влезли в съюз, наричан днес от учените Западнопонтийски койнон (koinon). Това били Хистрия, Томи (Констанца), Калатис (Мангалия), Дионисополис (Балчик), Одесус (Варна) и вероятно Месамбрия (Несебър) или Анхиалос (Поморие). След 193 г. шестото селище отпаднало. Койнонът бил натоварен със задачите по организацията на императорския култ в провинция Долна Мизия. По този начин се изразявала признателността към първия човек на Рим и това засвидетелствано уважение удължавало привилегиите за градовете. Всеки полис имал в койнона по един представител, наричан понтарх, както и по един първожрец за изпълнение на култа. Организацията можела да пише писма с искания и молби не само до провинциалния управител, но и лично до императора. Между градовете от койнона търговската дейност била много дейна и ползвана с известни преференции. Засилено било монетосеченето. Одесус получил правото сам да сече собствени бронзови монети от времето на Домициан (81-96) до Гордиан III (238-244). Пристанището на града извършвало оживена търговска дейност със селищата от района на Черно, Мраморно и Егейско море. Оттук пристигала стока, която се транспортирала към градовете във вътрешността – Марцианополис, Никополис ад Иструм, Абритус, Монтана.

facebook коментари

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Just another Trakia Tours site