Цивилните селища на Дуросторум

В цивилните селища има бани и парно отопление

Около легионния лагер възникнало цивилното ветеранско селище. То се разпростирало на площ от 50-60 ха. Тук живеели лица от най-разнороден произход: бивши военни италийци или от други краища на империята, търговци от Италия, черноморския басейн или Изтока, траки. И понеже легионът останал тук 300 години, селището все се уголемявало и развивало. Спасителните археологически разкопки през 70-те и 80-те години на XX в. са дали възможност да се проучат части от канабите на Дуросторум. Те възникнали още по времето на император Тит Ели й Хадриан (117-138) и носели неговото име – „Елиеви“. На 200 м северно от лагера е проучена голяма частна постройка, тип римска вила. Дължината на този жилищен комплекс е 70 м, а ширината 40 м. Тя се отнася още от първите години на застрояването на канабите. До нея се намира банята, която е с верижно разположени помещения. Много от тях са били снабдени с парно отопление (хипокауст). Подът на помещенията и двойните кухи вертикални стени са били отоплявани посредством пара. В мазето имало помещение (префурниум) с голям меден казан. Водата се загрявала и парата тръгвала нагоре. Балнеумът (банята) има няколко строителни периода – добавяли се нови помещения, а и подовото ниво се повдигало. През IV в. тези сгради вече не съществували и на тяхно място била издигната към края на същото столетие голяма постройка, най-вероятно епископска резиденция. Северно от лагера е проучена втора по-голяма и този път обществена баня. Проучени са две от големите помещения и са открити четири префурниума за хипокаустна система. Банята съществува от времето на Хадриан до Константин Велики (306-337) и има редица преустройства. На 50 м от нея са намерени 25 жилищни помещения, като някои от тях са били снабдени с хипокаустна система. Разкрити са коридори към стаите, водопроводна и канализационна система. Несъмнено хигиената в Дуросторум е била на високо ниво, защото в източната част на съвременния град е открита още една баня. Разкрити са шест помещения, като в две от тях е имало парно отопление и резервоар за вода.
Лагерът и канабите спадали към военната провинциална територия, която се ползвала с много привилегии. Към тях влизали още полигоните, земята за обработване за нуждите на частта и ветераните, военните некрополи. Тя била обаче ограничена, защото губернаторът нямал изгода да раздава много площи, защото хазната губила от това данъци и част от произведеното. Колкото провинцията имала по-качествена земя, толкова за военните се отреждало по-малко територия. Римляните почти никога не застроявали на пусто място. И тук, на изток от военния комплекс, имало старо тракийско село (викус). То принадлежало към провинцията и можело да се разширява неограничено. Поради това, че скоро канабите били застроени, част от ветераните заживели във викуса. Той се намира край с. Остров, сега в румънска територия, на по-малко от 2 км от края на Силистра. Тук са открити множество работилници за производство на метални изделия, както и тухларници и керамични ателиета.Аурелиум Дорусторум На това място е открит латинският надпис, в който се говори за „муниципиум Аурелиум Дуросторум“, т.е. селището е получило градски статут. Този епиграфски латински паметник обаче и до днес е предмет на много спорове. Намерен е преупотребен в късноантична сграда и не знаем оттук ли е взет, или от канабите? Спорно е кой е императорът – Марк Аврелий (161-180) или Марк Аврелий Антонин Каракала (211-217). Независимо от това писмените данни и археологическите проучвания показват, че Дуросторум като цяло е бил много важен военен и цивилен център както през римската епоха, така и в следващите исторически периоди. В близката околност имало частни и императорски имения (домени), дори и коневъдно стопанство.

facebook коментари

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Just another Trakia Tours site