Слънчевият часовник и Орфей

В района на канабите е открит уникален каменен слънчев часовник. В долната част е изобразен свирещият на лира Орфей в компанията на птици и животни, които се вслушват във вълшебната му музика. Прочутият музикант е седнал по средата на храм, рамкиран от две колони с коринтски капители отгоре. Над тях са изобразени Изида (вляво) и Сарапис (вдясно). Слънчевият часовник и Орфей Самият слънчев часовник е трябвало да отброява дните от календара, но и също така е бил нагласен да показва и важни празници за дуросторумци. В нашите земи най-разпространени са били слънчевите часовници с елипсовидна цилиндрична повърхност, леко преиздълбана около пладневата линия. Последното е направено така заради географската ширина, за която са били предназначени съответните екземпляри. Линията по пладне съответства на шестия час от деня и се ориентира в посока север-юг. Хвърлящият сянка по приемателната повърхност бронзов показалец (gnomon) е с различна дължина през годишните сезони. Това дава възможност да се отбележат трите най-типични местоположения на слънцето чрез дъги върху приемателната способност на „циферблата“. Дуросторумският часовник е бил ориентиран на юг. През хубавите слънчеви дни е показвал точно истинското пладне. В останалите часове на деня отклонението на времето (допустимата грешка) е в интервала + 15 мин. Обаче слънчевият часовник от Дуросторум няма 3, а цели 5 сезонни криви (4 дневни криви и 1 при челния ръб). Става дума за дните на пролетното и есенното равноденствие, което е една обща линия за датите 21 март и 23 ноември, както и за лятното и зимното слънцестоене – съответно 22 юни и 22 декември. Часовниковото поле се разграфявало на 12 части (11 линии + 1 за пладнената линия). Според учените тук става дума и за отразяването на няколко важни дати. Това са 5 март, 21 март, 21 май или 23 юли (в зависимост от сезона на слънцестоене), 13 ноември и 22 декември. На петия ден на март се чествал Navigum Isidis – най-големият празник на Изида. В този ден сякаш зимните бури и ветрове се снижават постепенно и реките и моретата стават гостоприемни за плавателните съдове. Според египетската митология на сутринта е била спусната в Нил ладията на Изида, която тръгва да търси Озирис. Именно през март започва пролетният сезон и също така корабоплаването и по р. Дунав, а Дуросторум е бил немалко военно и цивилно пристанище. Вероятно този празник се празнувал не само от ориенталците в района, но и от местното население, защото търговията и бързината на транспорта ставали по-спорни. Втората дата е 23 юли – военният празник Нептуналия (Neptunalia). Дуросторум е бил седалище на XI Клавдиев легион, а емблемата на частта е именно бог Нептун. Несъмнено тогава военните на действителна служба и ветераните чествали своя патронен празник. Третата дата е 13 ноември – това е денят на намирането на Озирис и изваждането му от водата. Този празник бил съпътстван с голяма церемония. Празнуващите били отначало тъжни и умислени. Когато се показва ладията с божеството, всички радостно започват да викат: „Намерихме го, радваме се!“ След тази дата се смята, че плавателните съдове били изтегляни на сушата до следващата пролет. Останалите две дати са 21 май – акламация на император Септимий Север, и 22 декември -последният ден от мистериите в храма на Озирис (18-22 декември). Навярно изработката и поставянето е дело на чужденец или на постоянно заселил се тук гражданин от източен произход, който много добре е познавал календара и основните дати за честване на тези божества.

facebook коментари

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Just another Trakia Tours site