Курортният град

Археологическите проучвания, макар и затруднени от застроените постройки сега, показват, че Диоклецианополис бил изграден от здрави и масивни обществени и частни сгради. Открити са двете главни улици на града – кардо максимус, с широко платно до 11 м, както и декуманус максимус. При сегашния минерален извор Топлица (по-рано Хавуза) е проучена голяма късно-римска баня, снабдена с всички основни помещения за извършване на лечебна процедура. В постройката са открити много оброчни плочки на здравоносните божества Асклепий, Хигия и Телесфор, нещо напълно естествено за този лековит град. Интерес представлява намерен латински надпис, в който се дават указания как да се охлажда врялата изворна вода и как да се обезмирисява. Друга, по-малка банска постройка е локализирана при днешния бански комплекс „Русалка“. Интересното тук е, че в един тухлен ред на строежа на сградата има надпис. Анализът на епиграфския паметник показва, че банята е била изградена между 11 ноември и 31 декември 308 г, когато в империята имало двама императори – Максимилиан Галерии и Лициний. Несъмнено балнеумите в града са били много повече, но неразкрити досега поради застроеността на тази зона на Хисаря.
Непосредствено до голямата баня се намира внушителна обществена постройка на два етажа с параметри 68 х 42 м. Смята се, че тя е обслужвала посетители-курортисти с богат социален статус, които ползвали близката голяма баня. Спалните и гостните са били на горния етаж, докато долу е имало магазини и складови помещения. Проучени са и три обширни частни къщи. Те са построени в традиционния римски стил, като по средата е имало обширен двор с колонада и зад нея – помещенията за всекидневния бит – дневни, спални, стаи за персонала, стопански. Недалеч от южната крепостна стена е разкрит склад за зърнени храни. Тук се пазела част от хранителния резерв, необходима при критични ситуации за Диоклецианополис. За да функционират нормално всекидневният живот и курортният сезон, тук била изградена на много високо ниво водопроводна и канализационна система. От южните склонове на Средна гора в района била докарвана и студена чиста питейна вода. Топлата вода била за консумация и лековита при стомашни и бъбречни болежки.

facebook коментари

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Just another Trakia Tours site