римски градове в българия

РИМСКИ ГРАДОВЕ В БЪЛГАРИЯ

Нека се докоснем до историческата и политическата атмосфера от преди 2000 години в тракийските земи в днешна България, когато тук идват римляните. След покоряването на Македония и Ахая империята си поставила за цел да завладее земите от двете страни на Балкана и да достигне до бреговете на Черно море. Първата по-сериозна инвазия извършили легионите на пълководеца Марк Лукул през 72-71 г. пр. Хр. Те покорили западнопонтийските гръцки полиси. Град Аполония Понтика (Созопол) му оказал голяма съпротива, поради което бил сринат до основи. Оттам била отнета високата 9-метрова статуя на бог Аполон, дело на прочутия скулптор Каламис (V в. пр. Хр.) и пренесена на Капитолиума в Рим.

През 29-28 г. пр. Хр. Марк Лициний Крас, внук на триумвира Крас – потушил голямото робско въстание начело с тракиеца Спартак, направил два многомащабни балкански похода. По време на първия покорил племената по десния бряг на Дунав и тези в дн. Западна България, а след това се насочил южно от Стара планина. Били нанесени големи загуби в жива сила на тракийската общност. Така римляните след няколко десетилетия основали провинция Мизия (12 г.), а после и Тракия (45 г.). С установяването на военните контингенти в тази част на Балканите имперската власт предприела бързо някои мерки, които и днес звучат много актуално. Историкът Апиан пише, че още в началото на управлението на император Тиберий (14-37) мизите били обложени с данъци и прикрепени към фиска на Рим.

Второто нещо, което направили владетелите на света, било да се изгради пътна мрежа за нуждите на военната комуникация и стопанската инфраструктура. Локалните пътища били поправени, а междупровинциалните артерии добили изключително значение. По десния бряг на Дунав, за по малко от сто години, бил направен друм от Сингидунум (Белград) до делтата на Дунав (над 1000 км). Известният Траянов път идвал от Панония и Дакия, преминавал Дунав при Ескус (с. Гиген, обл. Плевен). Оттам продължавал към Троянския проход като превалял Хемус (Стара планина) и се насочвал по посока Филипопол (Пловдив) – най-големия град в Тракия. Сетне продължавал на юг през Родопите, за да се съедини със стария Via Egnatia. Последната артерия идвала от Италия, Албания и Македония и по бреговете на Егейско и Мраморно море стигала Босфора и оттам продължавала за Мала Азия. Бил изграден и т.нар. Централен път от Сингидунум към Сердика (София), посока Филипопол (Пловдив) и Хадрианопол (Одрин) за Бизантион (Константинопол, дн. Истанбул).

През няколко римски мили били издигнати пътни станции за смяна на конете, за почивка на пътниците и складиране на стоката. Римската поща действала акуратно за своето време. Комуникациите били на ниво и оттатък голямата европейска река. В участъка на Долния Дунав (между Железни врата в Сърбия и делтата) римляните изградили 8 моста (каменно-дървени и понтонни), които правели връзка със съседната провинция Дакия (основана през 106 г.) и варварския свят.

/en/

facebook коментари

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Just another Trakia Tours site