Ранносредновековната Бдин

Ранносредновековната Бдин

При археологическите разкопки е установен редът на културните напластявания. Най-късните антични материали, намерени тук, са от VI в., а най-ранните средновековни находки датират от IX—Х в. Следователно славяните и прабългарите са заварили тук не жив, а мъртъв град. Бонония не е избягнала участта на другите римски градове и крепости в днешна Северна България, обезлюдени и разрушени през първата половина на VII в. Понеже средновековното българско наименование на Видин — Бъдин, Бдин — произлиза от името Бонония, трябва да се предполага, че славяните са научили античното име още при нашествията си през VI в. от старото местно население.

Сведенията от писмените извори съответствуват на данните от археологическите проучвания. Бонония се споменава за последен път в края на VI в. от Теофилакт Симоката, а Бдин е отбелязан за пръв път във връзка със събития през Х в.

За съществуването на Бдинската крепост през Първото българско царство и за военното и политическото ѝ значение не липсват сведения в историческите извори. От Анонимната унгарска хроника е известно, че по времето на цар Симеон българският управител на областта между реките Марош, Тиса и Дунав е бил Глад от крепостта Бъдин. Неговият потомък Охтум управлявал същата област по времето на цар Самуил. В житието на св. Герхард се говори подробно за Охтум, покръстил се по източноправославен обряд в град Бъдин. Нему била „подчинена земята от реката Кереш чак до трансилванските области и чак в Бъдин и Северин, което всичко беше включил под своята власт…“  Бдин бил главният град на тази област, а неговата крепост — седалище на управителя. Известно е още, че по времето на цар Самуил Бдин е бил център на епархия. Епископската катедра е била създадена тук навярно при Борис I наскоро след покръстването.

За значението на Бдинската крепост през Първото българско царство говори и следният факт. През 1003 г. император Василий II лично се заел с обсадата на Бдинската крепост. Според византийския хронист Йоан Скилица „императорът се отправил на поход срещу Видин и го превзел със сила след цели осем месеци обсада“. Друг летописец добавя, че тогава българските военачалници проявили голяма опитност при отбраната, защото, като „натрупали твърде много мидийски огън в един съд. с него унищожавали всичко“.

От посоченото сведение може да се заключи, че ранносредновековната крепост на Бдин била значително по-голяма по размери и по-добре укрепена, отколкото замъкът Баба Вида, щом за превземането ѝ са били необходими осем месеца. Следователно през IX—XI в. Бдин се очертава като най-значителната крепост в северозападните български земи.

Не е известно докога крепостта запазила първоначалния си вид и кога била преустроена във феодален замък. Приема се с основание, че Баба Вида в днешния си вид е изградена в по-голямата си част през XIII—XIV в. През няколковековното си съществуване старата крепост очевидно била поправяна, преустройвана и възстановявана не винаги в първоначалния си вид. Според Българския апокрифен летопис цар Константин „отиде с войска на Дунав, и съгради град, наречен Бдин“. Това известие, колкото и да изглежда легендарно, показва, че за българите през XI в. Бдин е голям град (крепост). В преданието за създаването му от цар Константин в същност се крие спомен за някое основно възстановяване на крепостта. Разполагаме и с едно сведение за поправянето ѝ в началото на XI в. След като съобщава за превземането на града от Василий II през 1003 г., Скилица добавя, че „императорът… много добре укрепил Видин“.

Значението на Бдин изтъква и арабският географ Идриси през XII в., който бележи, че Бдин „е голям град на река Дунав“.

facebook коментари

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Just another Trakia Tours site