пъкуюл луй соаре

Островната крепост на Пъкуюл луй Соаре

Тази крепост се намира на дунавски остров, отдалечен приблизително на 18 км източно от Силистра. Той е известен с румънското име Пъкуюл луй Соаре, но в една руска карта за обсадата на Силистра през 1854 г. е отбелязан с името Плоска. Останките от крепостта са в североизточния ъгъл на дългия близо 6 км остров. Румънски археолози извършват тук разкопки и проучвания от 1956 г.

Дунавското течение постоянно е изменяло очертанията на този остров. Речният ръкав между него и левия бряг разрушава острова заедно с крепостта. По-голямата ѝ част сега е под водите на Дунава. Липсва обърнатата към левия дунавски бряг западна стена, а от северната е останала част с дължина 62 м. Източната стена, обърната към десния бряг, е запазена с дължина 240 м. Понеже на нея е крепостното пристанище, тя първоначално е била на дунавския ръкав, отделящ острова от добруджанския бряг. Поради натрупания речен нанос сега източната стена с пристанището е навътре в острова.

Крепостта, която навярно е имала правоъгълна форма, на места е запазена до 5 м височина. В североизточния ѝ ъгъл са основите на овална кула, а на северната стена се намирала издадена навън порта със засводен проход и горе завършваща с кула, дълга 14,70 и широка 10,50 м. Портата е имала две врати — външната е била спускаща се (катаракта), широка 3,60 м, а вътрешната — двукрила, която отвътре се залоствала с дебела греда.

На източната стена била пристанищната порта. Тя водела към каменния кей за приставане на корабите, който се състоял от седем стъпаловидно разположени площадки с дължина 23,70 м. От двете страни на пристанищната порта в крепостната стена се виждат тесни процепи за дебелите въжета, с които са привързвали корабите към кея. Пристанището е било пазено от двете страни с по една правоъгълна кула, като заедно с тях дължината му е 42 м. Крепостта изцяло е градена от камъни. Почвата под основите е била укрепена с отвесно забити дъбови колове (пилоти). Двете лица на зидовете са изградени от големи квадри, а пълнежът се състои от камъни и хоросан. Дебелината на стените е внушителна — 4,20 м, а основите стигат до 6 м.

Планът, устройството, градежът на крепостта, първобългарските знаци по някои квадри, както и някои находки, показват, че тя е строена през IX в., когато се е намирала в пределите на българската държава.

Островната крепост трябва да се отъждестви с изградения от хан Омуртаг „преславен дом“ на Дунава. За този строеж съобщава Омуртаговият надпис в църквата „Св. Четиридесет мъченици“ във Велико Търново. Този надпис гласи: „Кан сюбиги Омортаг, обитавайки в своя стар дом, направи преславен дом на Дунава и по средата на двата всеславни дома, като измери (разстоянието), направи на средата могила и от средата на тази могила до стария ми дворец има 20 000 разтега и до Дунава има 20 000 разтега. Самата могила е всеславна и след като измериха земята, направиха този надпис. Човек и добре да живее, умира и други се ражда. Нека роденият по-късно, като гледа този надпис, да си спомня за оногова, който го е направил. А името на архонта е Омортаг кан сюбиги. Нека бог да го удостои да преживее сто години“.

Споменатият „стар дом“ е столицата Плиска. 40 хиляди разтега са равни на около 84—85 км, което е приблизителното разстояние от Плиска до островната крепост.

Надписът не съобщава името на построената крепост. Може да се предположи, че именно тя е Мундрага — крепостта, в която според византийския император и писател Константин VII Багрянородни, се спасил цар Симеон от преследващите го маджари през 895 г.

Издигането на островната крепост само на 18 км от Дръстър е било наложено от важни стратегически съображения. Посредством тези две крепости се осигурявала най-пряката и най-сигурна връзка на столицата Плиска и по-късно на Велики Преслав с обширната Отвъддунавска България. В това отношение особено значение е имала островната крепост, на която спирали корабите, осъществяващи тази връзка. Освен това двете крепости пазели политическия център на държавата от вражески нашествия и особено от византийския флот, който прониквал в Дунав от Черно море. При островната крепост е могло да се прегради пътят на неприятелския флот към Дръстър посредством вериги, опънати над плавателните ръкави от крепостта до двата бряга. И накрая двете крепости, особено островната, са служели за опорни точки на българския речен флот, който бил използуван за военни, търговски и съобщителни нужди.

След като през 1001 г. преминала във византийски ръце, островната крепост загубила военния си характер и тук възникнало българско селище. Разкопвачите са открили землянки от началото на XI в., вкопани в нападалите рушевини на крепостта. Една землянка е била вкопана точно срещу входа на ъгловата кула. А южният участък на крепостта вероятно поради наводняване изобщо бил изоставен и необитаем след Х в. В края на XI в. селището било опожарено и престанало да съществува.

facebook коментари

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Just another Trakia Tours site