Прабългарски етнически субстрат

Произходът, етническата принадлежност и прародината на прабългарите, които са оставили своето етническо име на съвременния български народ,  са занимавали още средновековните автори. Във връзка с това са създадени и различни хипотези за техния генезис (славянски, татарски, фино-чудски), както и тази, че са автохтонни жители на Балканския полуостров (Шишманов, 1900: 503-573; Бурмов,1948: 298-337; Ангелов, 1971:116-118; Гюзелев, 1979: 29 и сл.).
Благодарение на успехите, постигнати от археолози, лингвисти и антрополози, се затвърждава схващането за тюрско-алтайския произход на прабългарската етническа общност.
Дошли през втората половина на VII в. от земите край р. Прут, р. Днестър и р. Днепър, водени от своя вожд Аспарух, те се настаняват в Североизточна България, където заварват многобройни славянски маси, с които се съюзяват и образуват обща държава, призната от Византия през 681 г. Другата група прабългари, водени от Кубер, се настаняват в днешна Македония и заживяват сред тамошните славянски племена (Златарски, 1919: 159 и сл.; Бешевлиев, 1956: 62 и сл.; Ангелов, 1971: 2235-238; Българска народна…, 1981:34).
През следващите векове прабългарите се претопяват сред многобройните славянски маси, като оставят своето етническо название, някои държавно-административни термини, известна част прабългарски думи, елементи от своята етническа култура, а според някои автори и остатъци от своя етнос, известни и до днес като български етнографски групи със старинен произход (капанци, гагаузи и др.) (Българска народна…, 1981:35).
За ролята на прабългарския компонент в образуването на българската народност и култура има противоположни схващания.
Днес няма български историк и етнолог, който да не е убеден, че славяните са играли най-важната роля при оформянето на българската народност и култура. Те й дават своя език, главното съдържание на културата й, а до голяма степен и етническия й характер (Ангелов, 1971: 43; Българска народна…, 1981: 34).
Като прабългарско наследство в традиционната българска култура може да се смята традицията за правене на каменни надписи, следи от тотемизъм в религиозния комплекс на прабългарите (Курт, Кубрат – вълк, Докс – свиня), следи във везбената орнаментика и техника, прабългарският календар и т. н.
Ив. Коев и П. Б. Денисов развиват тезата, че населението на капанските села в Търговищко и Разградско (Кривия, Топчии, Сеново, Хлебарово, Садина, Езерче, Дряновец, Опака, Каменово, Паламарца, кварталите от Разград – Гецово, Ушинци и Добровски) е с. Вятово, Русенско, е пряк наследник на прабългарската етническа група и има прилика с културата на населението на Чувашия. Те виждат прилики между тези две групи население в кръстовидната шевица на пазвата на женската риза, в престилките, в забраждането на омъжената жена, в сватбените обичаи забулване – отбулване, в използването на т.н суврена възглавница, украсена със символични орнаменти, изобразяващи дървото на живота, в сватбената риза на младоженеца – голяма яка, тип моряшка, с шевица, наричана огърляк; култ към старите дървета; жертвени животни – куче и кон; вълчи празници – култ към вълците през ноември и февруари, ендогамия (женят се за капанци); остригване на детето на тригодишна възраст, при което оставят три кичура – два над ушите и трети над челото, при което косата от последния кичур е използвана като лекарство; етимологията на Делиорман като луда, дива, лисича гора; етимологията на етнонима капанци от капковидната шевица или от „капана“, направен на Никифор и неговата войска. В шевичната украса на капанците има и куманско влияние – шевичен бод, наричан куманец.
Може да се приеме, че етнографската група капанци са много консервативни хора, с което се обясняват старинният им бит и обичаи . Капанците влизат в ареала на етнографската група полянци, наричани още хърцои. По антропологически данни в тези две етнографски групи има много повече елементи, останали от прабългарите отколкото в другите места в страната (Боев, 1984: 39).
В съвременния български език има следи от езика на прабългарите. В резултат на езиковедски изследвания техният брой непрекъснато се увеличава .
Етимологията на етнонима българи е въпрос, който е занимавал много изследователи, в резултат на което има и различни мнения.
Така Иван Д. Шишманов, свързва етнонима българи с местоживеене: Волга, Болга, болгари, българи. В. Томашек извежда името от тюркската дума bulgha (смесен). Ст. Младенов през 1921 г. Цитира мнение на унгарския тюрколог Вамбери, според когото булгари означава разбъркващ, разместващ, бунтовнишки, привеждащ в смут народ, т. е., че българите били неспокойно, скитническо племе. Д. Дечев, извежда етнонима от нем. дума balgen (бия се, боря се), име дадено на българите от германците по време на германо-хунските симбиози. А. А. Булатов (Чувашия) смята че думата българи е сложно име, съставено от две думи бул (голям, велик) и гар (ръка), т. е. прабългарите са център на войсковия строй, главна ударна сила, централна ръка на господствуващото племе в държавата. Б. Симеонов свързва името българи с обработена кожа на тотемно животно от рода на белките. Й. Вълчев тълкува етнонима като бул- и -ар (велик мъж), при което звукът –г – означава множествено число, т. е. българите са велики мъже.

facebook коментари

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Just another Trakia Tours site