Полянци

Поляниите, наричани ерлии, елии (тур. yerli – местен жител, кореняк) и хърцои, ърцои (рум. ratoj – паток), населяват равнината покрай р. Дунав, от най-западните предели до границата при Добруджа. Някои етнолози ограничават този ареал на изток от р. Искър до Силистра.133[1]

Основен поминък тук е земеделието. В миналото полянците са живеели в купни селища, съставени от едноделни уземни жилища. След Освобождението се запазва белодрешното мъжко облекло, в което се наблюдават интересни преходи в кройката към настъпващото чернодрешно облекло. Женското облекло е двупрестилчено, свързано с употребата на тесни коланни пояси и богата шевица по ризата.
В храната на полянците преобладават тестените изделия – пшеничен хляб, качамак, наричан тук още мамалига (рум.), различни видове баници и т. н.
От календарните обичаи и обреди най-добре са представени коледуването на възрастни коледари с богат песенен репертоар и суровакането с дрянова сурвакница на Нова година. Напяването на пръстени се извършва на Нова година и се нарича ладуване. При заговезнишките обичаи кукерски игри има само в Силистренско, като ръководна роля тук играе не мъжкият кукер, а бабата. Под влияние от север тук се среща и фигурата бразая. В някои селища (Горнооряховско, Великотърновско, Севлиевоско) по това време (Сирни заговезни) се разиграва т. н. мъжка сватба, ергенска сватба, с която се напомня на старите ергени и моми да се женят. Сред полянците се срещат и групите на русалиите, наричани тук калушари, които играят танци с лечебен характер през Русалската неделя. От обичаите за дъжд тук се практикува Герман, наричан още Калоян, Скалоян, както и гоненето на змей в Северозападна България, за който се вярва, че задържа дъждоносните облаци.
При полянците в Северозападна България до късно се запазва семейната задруга.
Във фолклорапреобладават обредните, седенкарските и жетварските песни. Предпочитани музикални инструменти са гъдулката, гайдата с висок регистър (джура гайда), окарината. Песните им са най-често едногласни, а танците – сключетни хора и ръченици.

facebook коментари

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Just another Trakia Tours site