Писмени сведения за Свищов

Първото сигурно сведение за Свищов датира от 1385 г. Споменат е от Петер Шпарнау, който заедно с Улрих фон Тенщедт и други се върнали от Палестина с кораб в Цариград и през Пловдив и от Търново „пристигнахме в един град, който се нарича Цвиста (Свищов), оттук преминахме Дунава, след което влязохме в страната Влашко…“
Следващото известие за Свищов е свързано с османското нашествие в Североизточна България. За това разказва хрониката на Мехмед Нешри, в която Свищов е посочен между дунавските крепости на цар Иван Шишман. По-нататък османският хронист пише, че през 1388 г. изпратеният от султан Мурад I велик везир Али паша с многобройна войска потеглил нагоре по брега на Дунава и завладял редица български крепости и пиргове (кули). С пратеник османският военачалник поискал от българския воевода на Свищов доброволно да предаде крепостта. Той отказал и се подготвил за военни действия. Няколко дни българският гарнизон упорито се съпротивявал срещу нападащите турци. Накрая, когато се свършили припасите, този неизвестен по име български военачалник на Свищов отворил крепостната порта и се покорил на Али паша.
Под османска власт Свищов и неговата крепост не загубили предишното си значение. Разположен на удобен дунавски брод, до който водел традиционен търговски път от Влашко, наречен „Свищовски път“, той е бил един от значителните градове не само по Дунава, но и в Северна България. Населението му се състояло от 200 български и само 5 мюсюлмански домакинства според регистъра за военнофеодалните владения в Никополски санджак от 1479/80 г. Като крепост Свищов е отбелязан още в картата на Фра Мауро от 1459 г., която несъмнено отразява географията на нашите земи поне през втората половина на XIV в. Свищов и крепостта му били превзети от влашкия воевода Влад Цепеш през зимата на 1461/62 г. В писмото му до унгарския крал от 11. 02. 1462 г. той съобщава, че в Свищов и двойната му крепост били убити 410 души. В нея и в мирно време имало постоянен, макар и малък турски гарнизон. Според регистър от 1479/80 г. освен диздар (началник) тук имало 8 души охрана.
Влашкият воевода Михаил Витяз през 1595 и 1598 г. два пъти опожарявал Свищов, но поне втория път не успял да превземе крепостта. Единственото описание на Свищовската крепост дължим на османския пътешественик Евлия Челеби, който дошъл тук през 1651 — 1652 г. Според него тя била край Дунава на една стръмна височина, имала четириъгълна форма и 7 кули с дървени покриви. Портата се намирала на източната страна и вътре имало къща за диздаря (началника), казарма и джамия. Крепостта била въоръжена с няколко топа и имала достатъчно боеприпаси. Изградена била с камък. Градът се намирал долу на дунавския бряг и се състоял от 300 къщи.
Тези сведения се потвърждават от три гравюри с изглед на Свищов, издадени през 1826 г. във Виена. На тях се виждат полусрутените стени и кули на крепостта. Тя е на височина край Дунава, има правоъгълна форма и личат останки от двойни крепостни стени, с пет кули, от които едната е в средата.
Средновековната крепост на града била използувана до 1810 г., когато турският гарнизон капитулирал без съпротива пред един руски отряд (на 1 септември). Още същата година при изтеглянето си от града руските войски взривили крепостта, но тя не била разрушена напълно, както се вижда от посочените гравюри. Според един руски източник, издаден през 1827 г., Свищов „бил някога крепост, но от последната война, когато тя била заета и срината от руските войски, турците не правили повече укрепления, а изглежда и нея изоставили… На върха на хълма, доста издигнат, се виждат развалините от стар замък, с много кули…“ Според спомени на местни жители през 1810 г. изгорял покривът на крепостта, ала дървените рамки на прозорците и вратите се запазили, както и стените. На жестоко разрушение тя била подложена през Кримската война (1853—1856), когато от нея били вадени камъни за строеж на турската казарма в града. Унгарският пътешественик Ф. Каниц заварва крепостта в развалини. Средновековната крепост на Свищов, съдейки по градежа й и археологическите находки около нея по хълма, е съществувала по времето на Второто българско царство. Тя е пазела един от важните долнодунавски бродове, но малките й размери показват, че тази крепост е имала второстепенно стратегическо значение.

facebook коментари

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Just another Trakia Tours site