Писмени сведения за Гюргево

От някои писмени извори е известно, че първоначално Гюргево е принадлежало на Второто българско царство. Османският хронист Мехмед Нешри от XV в. посочва Гюргево между крепостите в „Шишмановата земя“, т. е. в царството на Иван Шишман. Според същия хронист тази крепост се предала на Али паша, велик везир на султан Мурад I, по време на похода му срещу цар Иван Шишман в Североизточна България през 1388 г. Възможно е наистина Нешри да е имал предвид Русе, защото по време на османското владичество и двете крепости често са били наричани с името Гюргево. Обаче в един документ — мирния договор между унгарския крал Владислав II и турския султан Баязид II от 20 август 1503 г. — се говори и за „земята на цар Шишман, тук е България… и крепостите Оряхово и Никопол, Гюргево и Русе…“ Забележително е, че в началото на XVI в. все още се знаели границите на Иван Шишмановото царство с принадлежащите към него дунавски крепости, към които са причислени Гюргево и Русе. Този документ е най-сигурното доказателство за това, че Гюргево, подобно на Холъвник срещу Никопол, макар и на левия дунавски бряг, е било българска крепост до падането на Търновското царство под османска власт. Именно поради това Гюргево е могло да бъде включено в пределите на Никополския санджак, образуван от земите на цар Иван Шишман, които турците завладели през 1395 г. Те поддържали тук многочислен гарнизон. Според регистър от 1479/80 г. в Гюргево постоянно били зачислени 13 бранители включително и диздар (крепостен началник), 10 топчии, 55 стрелци с пружинени лъкове, 52 от охраната на крепостта, получаващи заплата, и 225 други, също на заплата. От регистъра за военно-феодалните владения в Никополски санджак от 1479/80 г. е известно, че всички крепости в тази област са същевременно и градове, т. е. и населени места, с изключение на Гюргево и Холъвник. Този факт показва, че тези две крепости са били построени от българските царе като предмостия на левия бряг.
Напълно еднаквият план и устройство на крепостите Гюргево, Русе и Тутракан — това съобщава хрониката на Жан дьо Ваврен — показва, че те са били изградени от български строители приблизително в едно и също време. Ето как в хрониката е описано Гюргево: „След като кардиналът, господин Дьо Ваврен и власите заминаха от Тутракан, на втория ден пристигнаха до острова Гюргево, където се издигаше много мощен и здрав кастел, квадратен, с четири големи стени и на ъгъла на всяка стена имаше по една доста голяма кула, от които и най-малката беше по-голяма и по-здрава от голямата кула на кастела Тутракан и също така с дървени чардаци. И още имаше към брега на реката две малки стени, които започваха от кастела и стигаха до казания бряг, и в края им имаше също две кули, и те снабдени с дървени чардаци, както другите“. Освен това „и четирите кули бяха масивни, високи повече от 24 стъпки“, а „кулите и стените нямаха изходи в долната си част и можеха да се отбраняват само отгоре“. Крепостта била „четири пъти по-голяма от тази на Тутракан“.
Гюргево е представлявал изключително важно стратегическо предмостие за Търновското царство и по-късно за османската държава. Посредством тази крепост били контролирани важните в икономическо и военно отношение пътища, които водели от Трансилвания и Влашко до тукашния брод. Той бил пазен на десния бряг от малката крепост Русе. Гюргево и Русе били тясно свързани в стратегическо отношение и поради това обикновено се споменават заедно не само в османските документи под общото име Гюргево. В посочения вече пътеводител от края на XIV в. са отбелязани „Русе или Гюргево“. Но за разлика от Никопол и малкото му предмостие Холъвник Гюргево е било с четирикратно по-голяма крепост от Русенската (тя е била подобна на Тутраканската) и с многократно по-многочислен гарнизон. Тук Гюргево е била основната крепост, докато Русенската е имала второстепенно, спомагателно значение.

facebook коментари

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Just another Trakia Tours site