Писмени сведения за Вичина

Дошлите до нас сведения за Вичина от средата на XII в. нататък се отнасят до голям търговски град и пристанище.
В съчинението на арабския географ Идриси, където се проследяват главните търговски пътища и градовете на Европа и Азия, е намерил място и Дунавският път. И там след Дристра (Дръстър) и Преслав „на изток от тях“ бил разположен град Дисина (Вичина). Може би Идриси греши посоката и разстоянията, но все пак за него Дисина се намира край река Дунав и е „един цветущ град с обширни местности, с много обработени полета и земеделски култури. В него има всякакви видове зърнени храни, чиито цени са ниски“. Последната констатация, макар и направена повече от един век по-рано, ни дава основание да смятаме за един и същ град Дисина на Идриси и Вичина на генуезките търговци от Пера и Кафа, защото, както знаем, през 1281 г. Вичина вече била най-голямото пристанище, откъдето били доставяни зърнени храни в Пера (и Цариград) и Генуа. Доказателство за това са нотариалните записи на Габриеле ди Предоно, един само от 20-те генуезки нотарии на служба в Пера. Според водените от него сметки 20 на сто от сключените договори за покупко-продажба за периода 1 юли — 16 август на сума 3241 перпера и 18 1/2 карата се отнасят до Вичина и по обем надминават тези за Кафа, най-голямата генуезка колония на Изток. Едно от безспорните доказателства, че по онова време (1281 г.) във Вичина вече е установена генуезка колония, е съществуването на перпер според курса на Вичина. Друг нотарии, Ламберто ди Самбучето, работил в Кафа през 1289 и 1290 г., споменава двама търговци, жители на Вичина, които сключвали сделки в Кафа, и един друг — Лукино Гатилузио, получил 6125 аспри, за да отиде да закупи стоки от Вичина. За друг генуезки търговец, Роландо де Куарто, знаем, че през 1294 г. бил натоварил кораба си във Вичина и на връщане оттам византийците му поискали мито. Според един нотариален акт, съставен в Генуа на 28 януари 1298 г., във Вичина починал, без да остави завещание, търговецът Театино ди Клаваро, син на Фулконе, като капиталът му, възлизащ на 160 перпера и 7 аспри, след уреждане на дълговете му бил внесен от тогавашния генуезки консул във Вичина Монтано Ембриако в банката на Амичето ди Санто Тома. Още един генуезец — Андреа Барбариа, — починал във Вичина през същата година, но според завещанието му негов наследник станал брат му Якобо Барбариа.
Има и едно друго макар и косвено свидетелство за голямото търговско значение на Вичина по онова време (края на XIII в.) за генуезките и пизанските търговци. Това е един портулан,14 в който е отделено особено място на Вичина, като река Дунав е наречена „реката на Вичина“ и е изрично отбелязано, че по всеки един от петте ръкава на делтата е възможно да се стигне до този пристан, но най-подходящи са ръкавите Аспера и Сан Джорджо. От записите пък на Антонио ди Понцо може да се заключи, че до Вичина могло да се достигне и по Килийския, и по Георгиевския канал, или че тя била разположена по-нагоре по реката от мястото, където се разделят тези два ръкава. В разглеждания портулан освен това е дадено подробно описание на Аспера, заедно с инструкции за навлизане в него и плаване нагоре по реката. Посочено е и разстоянието от устието Аспера до града Вичина — 200 мили.
На пръв поглед това сведение е достатъчно за да бъде локализирана Вичина. Но все още не знаем много неща за средновековната навигация, за да превърнем използуваната тогава пизанска морска миля в съвременно разстояние и да кажем, че тук се е намирала Вичина (напр. остров Пъкуюл луй Соаре). Не знаем например кой от ръкавите на Дунавската делта е бил Аспера (морските карти съвсем не внасят яснота по въпроса), откъде е измерено това разстояние, след като наносите и до ден днешен изменят мястото на вливане на р. Дунав в морето; не знаем как моряците през средновековието са измервали разстоянията — по всяка вероятност с времето на плаване, но как пък е било измервано това време и дали разстоянието до Вичина е отчетено при плаване срещу или по течението; а и цифрата 200 мили явно е закръглена.
„Реката на Вичина“ е наречена р. Дунав и на някои морски карти от XIV в. като например картите на Марино Санудо, на Анджелино Далорто от 1325 г., на картата от първата половина на XIV в., притежание на египетския учен Юсуф Камал, на картите на Перинус Весконте от 1339 г. и на. Анджелино Дулцерт от същата година, на Каталанския атлас от 1375 г., картите на Комбитис (1384 г.) и Солери и др. И в един гръцки портулан от XV—XVI в. Дунав е назован така, но това е явно анахронизъм. На някои от запазените морски карти се срещат и условни изображения на Вичина. Така например тя е отбелязана като трикула крепост там, където започва делтата, и винаги е придружена от надпис на картите на Джовани ди Кариняно (1333 г.), на картата на братя Пицигани (1367 г.), на картата собственост на Камал и картата на А. Дулцерт. Като няколко къщички (условно изображение на град в примитивната картография) намираме Вичина върху картата на А. Далорто, а като крепост, над която се развява знаме с монограм (вероятно татарска тамга) е изобразена върху картите на А. Дулцерт, в Анонимния атлас от библиотека Лаурентиана във Флоренция (1351 г.), Анонимната карта от Британския музей (началото на XIV в.), на картата на Каталанския атлас, картите на Комбитис и Солери, Паскуалини (1408 г.), Виладестес (1415 г.) и Жиролдис (1426 г.).
Несъмнено генуезката колония във Вичина е продължила да съществува и в нея е кипяла търговска дейност и през първата половина на XIV в. Но с изрични сведения за това поне засега не разполагаме. Името й не се среща и в генуезките документи, вероятно в резултат от забраната, наложена на генуезците за търговия със земите, влизащи в границите на българския цар Тодор Светослав. Едва в „Ръководството за търговия“ на флорентинеца Франческо Балдучи Пеголоти, работил в Пера през 1335—1340 г., който до голяма степен въз основа на личните си наблюдения отбелязал в съставеното през 1340 г. ръководство къде и какво може да се купи по известния тогава свят, срещаме и сведения за Вичина. Когато пише за житата, които могат да бъдат доставени от бреговете на Черно море, на четвърто място, според качеството и цената им, Пеголоти поставя житата на Вичина, Варна, Загора и Созопол. В същия трактат се споменава като най-добър восъкът на Загора (България), говори се и за износ на кожи от България. А че Вичина през 1351 г. все още била процъфтяваща генуезка колония, можем да заключим от дадените от генуезкия дож инструкции на пратениците му Оберто Гатилузио и Рафо Ерминио да бъдат събирани средства и провизии за водената тогава война с Венеция „от колониите Чембало, Маврокастро, Вичина и другите генуезки колонии по Черно море“.
През 1360 г., когато Килия измества Вичина като главно пристанище в Дунавската делта, тя съвсем не е загубила още значението си. Генуезкият нотарий Антонио ди Понцо я споменава четири пъти като място, където сключените в Килия сделки могат да бъдат изпълнени. Той ни дава и името на генуезкия консул във Вичина през 1361 г. — Бартоломео ди Марко, на един грък от Вичина — Михали, който дал пари в заем, а след това оставил свой пълномощник да му събере сумата в Килия. На 14 август 1360 г. собственикът на един лин (плоскодънен кораб, подходящ за плаване по делтата) го бил оставил в канала на Вичина, докато самият той сключвал заем в Килия, преди да отплава за Пера. Според един друг нотариален запис от 18 октомври 1360 г. една панфила (малък кораб за каботажно плаване), която се намирала в Килия, трябвало да отплава за Вичина и да натовари там жито, откъдето пък да се отправи директно за Пера. Според друг документ, датиран скоро след 1360 г., нотарият Бартоломео ди Урзетис от Волтаджо работил във Вичина с търговци от Килия и регистрирал кредит от 99 перпера според курса на Вичина.
Оскъдни са сведенията ни за устройството на генуезката колония във Вичина. Освен че през 1298 г. консул на Генуа там бил Монтано Ембриако, нотарий и писар Тома де Сигулфо и банкер Амичето ди Санто Тома, знаем само за още един консул там, Бартоломео ди Марко, от 1361 г. и един нотарий, Бартоломео де Урзетис от Волтаджо. Разполагаме и с едно известие, че в началото на XIV в. (между 1320 и 1333 г.) във Вичина е съществувал францискански манастир.  След средата на XIV в., когато Килия и Ликостомо израстват като първостепенни колонии, сведения за търговската дейност във или с Вичина се срещат по-рядко. Единствените известия, които имаме за нея след тази дата, се отнасят до произхождащи оттам лица, постъпили на служба в другите генуезки колонии по Черно море.

facebook коментари

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Just another Trakia Tours site