От писмените извори за Хърсово

Заслужава внимание обстоятелството, че името Хърсово е отглас на античното наименование Карсиум. Обикновено се приема, че Хърсово произлиза от личното име Хърс или Хръс, като по този начин славяните при заселването си са осмислили наименованието Карсиум. Археологическите данни показват, че античният град прекъснал съществуванието си най-късно в началото на VII в.
Не е известно дали крепостта Хърсово е съществувала по време на Второто българско царство, понеже в досегашните археологически сондажи липсват предмети и особено битова керамика от XIII—XIV в. Но от писмените извори е известно, че Хърсово е значителна крепост в началото на XVI в. Няма сведения тя да е била построена от османските завоеватели. Поради това може да се предположи, че тази крепост съществува още от XIV в.
Засега първото сигурно споменаване на Хърсово е в една географска карта от 1507 г., а като крепост — в мирния договор между унгарския и чешкия крал Людовик и султан Селим, сключен на 1 април 1519 г. Там са отбелязани само три крепости по най-долното течение на Дунава — Дръстър, Хърсово и Килия. В Хърсово бил поддържан сравнително голям турски гарнизон, а и градът не е бил малък, ако се съди по един османски документ от 1569/70 г. Според него Хърсово е град в Силистренски санджак (област) с 69 бранители в крепостта, 71 мюсюлмански и 84 християнски къщи. Преобладаващата част от християнското население в този град е било българско по същото време — в регистър на овцевъдите от 1573 г. освен мюсюлмани са посочени и християни от Хърсово, например Вълко син на Данчил, Данчо син на Неделко, Брано Радич, Добро Пладнеш, Тодор Димо, Мирчо Нягул, Никола син на Матанич и пр. Най-ранното описание на крепостта Хърсово дължим на османския пътешественик Евлия Челеби от средата на XVII в. Според него пръв основател на крепостта бил кралят, наречен Девире. „Преминала през много владетели и най-сетне, когато султан Мехмед хан Завоевателят лично предприел поход тук, се бил седем месеца и когато ще не ще с голям бой нападнал с пристъп мястото, внезапно откъм полето се появили няколко мечки… Веднага щом мечките минали и влезли в крепостните процепи, смелчаци от победоносните мюсюлмани отишли подир тия мечки и видели, че един вражески отряд бил нахлузил мечите кожи, а сега ги съблякъл и влязъл в крепостта. Всички с единодушен възглас „Аллах, Аллах“ влезли през тия процепи в крепостта и я завоювали…“ По-нататък Евлия Челеби съобщава, че по негово време имало „диздар на крепостта и 80 крепостни бранители. Но няма къщи в крепостта. Бранителите пребивават навън. Само диздарят и кетхудата му живеят вътре в къщи, зачислени към крепостта. Техните бойци идват отвън всяка нощ вътре на дежурство и пазят крепостта“. За „формата на крепостта Хърсово“ авторът пише следното: „Това е здраво построена красива крепост, без ров. Има обиколка от 3000 крачки. Но човек не смее да погледне от западната страна на крепостта надолу по Дунава. Макар и тя да е значителна крепост, поради това че е вътрешна, не е била удостоена с ничие внимание. Само Мелек Ахмед паша знаеше стойността й, защото е на границата с власите и значението й е очевидно. Крепостта има две врати, едната е към юг, а другата към запад.“ Градът, според пътешественика, се намирал на южната страна, надолу от крепостта, и имал 9 махали и 1600 къщи. Раята, т. е. населението, се състояла от власи, молдавци и българи.

facebook коментари

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Just another Trakia Tours site