Писмени сведения за Оряховската крепост

Повече писмени сведения за Оряховската крепост по време на Второто българско царство липсват. Под османска власт тя е попаднала заедно с Никопол през 1395 г. На следната година (1396) унгарският крал Сигизмунд, който тръгнал на поход с огромна войска срещу турците, от Видин покрай Дунав се отправил към Оряхово. Първи нападнали крепостта 500 френски рицари начело с Жан дьо Бусико, маршал на Франция. Според една френска хроника, в която подробно се разказва за това нападение, крепостта имала двойна стена с кули, разположени на равни разстояния. Маршал Бусико също описва завладяването на Оряхово. В своите мемоари той пише, че между французите и турския гарнизон на крепостта се разразило упорито, но безплодно сражение от сутринта до вечерта за неподвижния мост над големия ров, който възпрепятствувал доближаването до крепостната стена и оградата на града. На другия ден православните християни, които съставлявали по-голямата част от населението на града, се подчинили на унгарския крал, като му предали и всички турци в Оряхово. Животът и имуществото на християните били запазени, докато турците кралят наредил да бъдат убити. Същото съобщава и друг участник, баварецът Ханс Шилтбергер, според когото войските на Сигизмунд стояли пред града пет дни и тогава градското население изгонило турците със сила и се предало на краля, който оставил тук 200 души гарнизон.
През 1445 г. бургундският военачалник Валеран дьо Ваврен със своите галери и папския флот, ръководен от един кардинал, предприел поход срещу някои крепости на Дунава, които се намирали в османски ръце. Пътувайки нагоре по реката, той стигнал и до Оряхово. Хрониката, която описва този поход, разказва, че този малък град бил разрушен още по времето, когато Сигизмунд водил битка с турците при Никопол. В това разрушено място, където все още се издигали стени, временно се настанили войниците на Валеран дьо Ваврен.

Трябва да се предполага, че турците са възстановили крепостта. Тя е отбелязана в картата на Фра Мауро от 1459 г. Заедно с други крайдунавски градове и селища Оряхово била превзета от влашкия воевода Влад Цепеш през зимата на 1461/62 г., който поставил тук свой комендант. В мирния договор между Унгария и Турция от 20 август 1503 г. между крепостите в „Земята на цар Шишман“, т. е. Иван Шишман, е отбелязана и Оряхово.
Ценни сведения за Оряховската крепост съобщава османският пътешественик Евлия Челеби, който минал оттук вероятно през 1666 г. Според него „Рахова на брега на Дунава е извънредно оживена… (Тя е) била покорена от Баязид (I)… При завладяването тя създала трудности, поради което след превземането й някои места от крепостта били разрушени. И понастоящем кулите на крепостта са красиви, изградени от камък. Крепостта има петоъгълна форма, разположена е на един хълм от жълта пръст, на издадената част от една планина, стигаща чак до дунавските брегове. Понеже останала във вътрешна област и не е надеждна, с течение на времето все повече се разрушава. В нея има едва 5 къщи, една джамия и една порутена баня. Друга значителна постройка няма. По времето на султан Ахмед била извънредно оживена. Влашкият бей, неверникът Коджа Михал (Михаил Витяз), вдигнал въстание. Когато реката била замръзнала, той се прехвърлил със сто хиляди души невернишка войска на османския бряг на Дунава, като разрушил и оплячкосал 170 крепости и градове. И тази крепост той завзема, окупира и разрушава, и от това време насам във вътрешността на крепостта не се строи нищо. Понеже е разположена на най-високия връх на една планина и народът, като влезе вътре, не може да бъде изкаран, тя не бива възобновявана. Долният град е на сто крачки под крепостта на брега на Дунава при устието на една рекичка. Всичките му къщи са разположени една над друга до хребета на един хълм…“ Следователно Оряховската крепост била превзета от Баязид I след упорита съпротива на българския гарнизон и поради това турците съборили някои части от крепостта. Поправена през 1396 г., тя била отново разрушена при превземането й от Сигизмундовите войски. Срутена и от Михаил Витяз в края на XVI в., крепостта била окончателно изоставена. От по-късни сведения е известно, че Оряховската крепост наистина е била изоставена и продължавала да се руши. Унгарецът Янош Комароми през 1697 г. пише в пътните си бележки, че по-рано Оряхово имал замък на височината, но сега той бил пуст.
Писмените сведения и археологическите данни за Оряховската средновековна крепост свидетелствуват, че тя е съществувала по време на Второто българско царство. Тя е била единствената значителна в стратегическо отношение крепост на крайречния път от Бдин за Никопол.

facebook коментари

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Just another Trakia Tours site