оброчище

Оброчище

Оброчище е малко селце в близост до Балчик. Старото му име е „Теке“ което означава турски манастир. Построен през XVI в., той се състои от седемстенна сграда с височина 15 м. В средата на мавзолея се намирал гробът на св. Як Язълъ баба, белобрадия баща. Посещаващите мавзолея вярвали в изумителната му сила на мощите на светията и отивали да се утешат в задния край на гроба. Пускали пари, стараели се да прекарат ръката си през отвор, за да проверят все още ли са праведни, обували чудотворните чехли на светеца и обикаляли гроба за изцеление от треска. Покривът бил изрисуван с геометрични фигури и растителни орнаменти. Към манастира принадлежала и друга постройка, където можело да се подслонят 100 деревиши и около 200 странстващи турски монаси всеки ден. Запазена е една фурна в голямата кухня, която изхранвала живеещите тук монаси и временно пребиваващите. Деревиши с дълги бради и коси, облечени в широки дрехи с дълги ръкави, сновели около гостите, готови да им услужат. На главата си всеки носел островърха шапка-кула, а на кръста – броеница с 99 зърна. Числата 7 и 99 били свети числа, а секирата, която висяла на стената на магерницата, имала чудотворна сила – тя убивала човешките страсти. За да не се пренатоварва манастирът, приютените странстващи турски монаси можело да остават най-много три дни. Докато турците почитали в манастира своя светия, християните вярвали, че там е гробът на св. Атанас. И двамата светии били закрилници на домашните животни. Били устройвани празници в чест и на св. Як Язълъ баба и св. Атанас.
Ак Язълъ баба бил богат човек. Той имал много имоти: воденици, гори, ниви, добитък. Веднъж му се присънил чуден сън. По волята на Мохамед султан Сюлейман II изпратил свой приближен везир да му поръча за една нощ да построи манастир. Дори му подсказал и името на строителя – Арслан бей. Трябвало също да му обещае, че ще го погребе в манастира, изграден от него. Събудил се Ак Язълъ баба и пратил да повикат бея. Когато му предложил да построи манастира, Арслан бей много се зарадвал и в радостта си извикал „Ще ти сторя това добро, ако ме погребете в светата обител.“ Ак Язълъ баба се изплашил много и прозрял божието провидение, защото нищо не бил казал на бея за втората част от съня си. Решил да изпълни волята на Алах.
За една нощ манастирът бил построен. Ак Язълъ баба бил обявен за светец, а беят погребан при текето.
Един ден светецът, като се хранил, изпаднал в много весело разположение на духа и къде наистина, къде на шега боднал в земята дървения шиш с думите: „Порастни кестеново дърво и дай веднага плод.“ Налегнала го сладка дрямка и заспал, а като се пробудил що да види – над него кичесто дърво хвърля сянка, а край него земята, отрупана с кестени. Така било според преданията на мюсюлманите.
Живял млад овчар на име Атанас. Безгрижен, подпрян на някой пън, той свирел от сутрин до вечер, а овцете хрупкали сочна трева, кучетата се препичали на слънцето, а вълците не смеели да припарят до стадата, защото овчарската гега на Атанас сама отскачала и ги прогонвала вдън горите.
Атанас имал златно сърце. Той силно обичал майка си и баща си, братчето и сестричето си, целия си род. В съседната им къща живеели турци. И те си имали деца, едно от които било връстница на Атанас. Как изглеждала Атанас не знаел – черно фередже закривало бялото й лице. Момичето чувало свирнята на Атанас, до него достигали закачките му с момите, песнопеенето на момците. И закопняло да покаже красотата си на Атанас. Било знойно лято. По обед животът спирал, всеки бързал на сянка да се скрие, от морни мисли да избяга и в съня почивка да намери. Само Гюзел мома издебвала мига на покоя и по свирката откривала стадото на Атанас, при него търсела да сподели неспокойните си чувства. И Атанас я чакал. И двамата знаели непримиримостта на мюсюлманската и християнската вяра, но как да укротят зова на сърцата си, как да придумат родителите си, как да слеят живота си? Преди да успеят
да намерят отговор, братята на Гюзел мома узнали за връзката на двамата и решили да ги разделят. Последната среща на двамата влюбени била съдбовна. За тях съществувал един Бог и въпреки различните му имена, вярвали, че ще ги разбере и приеме в своето царство. Не се знае къде са намерили покой. Знайно е, че Атанас като чист, непорочен (по турски ак) бил приет от християните като светец и честван всяка година в текето Ак Язълъ баба.

 

facebook коментари

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Just another Trakia Tours site