ОБЛУЧИЦА – ИСАКЧА

 

Римският град Новиодунум и създаденият на същото място през средните векове град Облучица несъмнено дължали възникването си на важния долнодунавски брод, който те трябвало да пазят. На времето П. Мутафчиев изказа предположението, че „навярно към същата епоха на XI—XII в., ако не към по-ранно време, се отнася издигането на… град Обрущицй, който по-сетне получил турското название Исакча“. Археологическите проучвания и находки в Исакча (Северна Добруджа) напълно потвърдиха становището на известния български историк. От писмените извори обаче се изясни, че средновековният град се е наричал Облучица, а не Обрущица. Развалините на Новиодунум и останките на средновековния град се намират в местността Ески кале непосредствено на дунавския бряг, 2 км източно от сегашния гр. Исакча. При различни случаи тук са открити няколко съкровища от византийски монети от края на XI и XII в. Заслужава да се отбележи находката от 70 златни перпери от византийските императори Йоан III Батаци (1222—1254), Михаил VIII Палеолог (1261 —1282) и Андроник II Палеолог и Михаил IX (1295—1320). В Исакча са намирани и единични златни монети от Йоан III Батаци. Оттук произлизат и около 20 оловни печата, между които един от император Исак II Ангел (1185-1195).
От 1953 г. насам румънски археолози извършват разкопки в Ески кале. Върху античните развалини лежи средновековен културен пласт с дебелина от 2 до 2,5 м, в който се очертават четири жилищни хоризонта с два вида жилища — надземни и полуземлянки. Освен характерната раннобългарска керамика — гърнета с врязана украса и сиви съдове с излъскани ивици, както и сграфито керамика от XI—XIV в. са намерени много други археологически материали от живота на средновековната Облучица, между които заслужава да се споменат многобройните византийски монети от края на Х до XIII в. и татарските монети от XIII—XIV в.
Досега известните археологически данни за Ески кале свидетелствуват, че българското средновековно селище възникнало върху разрушения Новиодунум не по-късно от IX—Х в. и просъществувало през цялото средновековие. Многобройните монети и други находки показват, че вече през XI в. Облучица е бил град с оживен стопански живот.
Някои румънски археолози, като се позовават на няколко византийски монети и недобре датирани оловни печати, смятат, че ранновизантийският Новиодунум продължил да съществува и по времето на Първото българско царство, но под византийска власт и с говорещо гръцки език население. Трябва веднага да се каже, че Новиодунум, подобно на другите ранновизантийски градове и крепости по Долния Дунав, влязъл в пределите на българската държава още при създаването й през 681 г., но като напуснат и разрушен град. Що се отнася до етническия състав на населението в средновековното селище Облучица, възникнало по-късно върху развалините на Новиодунум, най-красноречиво говорят два археологически паметника, намерени тук: глинен съд, върху чиято още сурова глина бил врязан най-често срещаният прабългарски знак IYI, и фрагмент от средновековна амфора с врязан старобългарски кирилски надпис „нашь“.

Поради ключовото си положение на един от най-важните в стратегическо отношение бродове на Долния Дунав Облучица несъмнено е била укрепена, но средновековната крепост все още не е разкопана. Част от нея е може би откритата през 1973 г. стена, дебела 3,60 м, изградена от тухли и камъни, споени с хоросан, съдържащ тухлен прах и баластра. Този зид е изграден в средновековен пласт с керамика от Х—XI в. Румънските археолози смятат, че стената е построена по времето на византийските императори Йоан Цимисхий и Василий II Българоубиец (971 — 1025) от византийците, но тази датировка засега не е доказана.

facebook коментари

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Just another Trakia Tours site