Марцианополис

Новопостроеният град Марцианополис

Марцианополис имал неправилна форма, но улиците му били ориентирани по посоките на света. В отделни пасажи те достигали ширина до 8,60 м (едно кардо) и 9,15 (един декуманус). Били постлани с варовикови плочи. Под тях прокарвали тръбопроводите, а под средата на платното се намирал каналът за нечистите води. Иначе тук вода имало в изобилие, много от карстовите извори били каптирани, а основният зидан водопровод идвал от западна посока. Здрава каменна стена с дължина 3500 м заграждала централната част на града. Останалите жители живеели навън и около нея. Съоръжението било построено в последната четвърт на II в. Върху монета на Гордиан III (238-244) е представена многоъгълна крепост с 14 кули. Върху друга пък е представена една от портите на града, фланкирана с две кръгли кули. Стената пазела векове наред от много варварски нападения, но на три пъти се пропуквала. Първо готите през 250 г. опожарили Марцианополис, после хуните (447) и накрая (за последен път) аварите през 586 г. При всяко нападение стената след това била поправяна или доизграждана. Сега са проучени фрагменти от нея с няколко кули от късноантичната епоха.

За градоустройството тук черпим повече данни от писмените извори и от намерените монети с изобразени сгради върху тях. Тук е имало градски съвет, гимназион (училище), много обществени и частни бани, които са черпели значително количество вода от близките извори, храмове и светилища.

При археологически разкопки е открит амфитеатърът на града. Той имал неправилна елипсовидна форма и заемал площ от 4000 кв. м. Дължината му по голямата ос е 65 м, а по малката – 59 м. Арената е имала параметри от 47 х 40 м. Каменните седалки били разположени върху 12 реда, а 14 пътеки са разделяли съоръжението на толкова зони. Амфитеатърът има два входа, в северната и южната част, оформени като арки. Намерени са и подземни помещения, тълкувани най-вероятно за престой на дивите животни или за поставяне на загиналите гладиатори. Той е събирал 3500 души и е бил изграден през първата третина на II в. От Марцианополис разполагаме с няколко надгробни плочи на гладиатори. Един от тях ни разказва за Смарагд, който е бил любимец на публиката. От запазения текст четем: „…след като убих мнозина противници, колкото пожелаваше Мойра (съдбата), заплатих ти отсъденото ми, когато се сражавах като гладиатор за 20-и път. Юлия издигна в памет на Смарагд. Бъди щастлив минувачо.“  Обикновено гладиатори се набирали сред робите или военнопленниците. Често взимали и осъдени престъпници, но най-красиви боеве ставали между професионалисти. Те се биели из цялата империя, а публиката имала свои любимци, които неистово подкрепяла. Професионалистите имали и свои сдружения, които им осигурявали почести при погребението и направата на паметна плоча. Обикновено останалият жив до деветата битка се смятал за истински гладиатор и можел да се оттегли. Победителите получавали лавров венец и парични награди. Несъмнено Смарагд е бил истински боец-професионалист на арената. От друг надпис научаваме за кон-чината на роб-гладиатор, наричан Нарцис. В трети надгробен паметник четем за Марциан – „победоносния секутур“ (вид тежковъоръжен гладиатор).

>>още информация<<





facebook коментари

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Just another Trakia Tours site