Никополис ад Иструм – Архитектура и градоустройство

Никополис ад Иструм имал застроена площ от 22,54 ха в рамките на каменната крепостна стена, която била построена след нашествието на племената костобоки през 170 г. В града се влизало през четири порти, като най-важна била северната. Отпред имало спускаща се врата (катаракта), а зад нея – дървена двукрила и обкована с желязо. Водата се докарвала чак от пещерата при дн. с. Мусина, на 27 км западно от римския град. За тази цел бил построен специален водопровод, който използвал естествения наклон на терена. Над р. Росица била направена специална конструкция, на която стъпвал водопроводът. На 150 м западно от крепостната стена била изградена специална водосъбирателна кула, откъдето водата се изпращала по водопроводите към частните и обществените сгради. Градът имал добре изработена водопроводна система. При разкопки са открити множество глинени и оловни тръби, както и няколко кладенеца. Несъмнено римляните не са знаели, че преминавайки през оловото, водата ставала опасна за консумация.
Никополис ад Иструм е имал широки до 7,80 м улици, постлани с големи варовикови плочи, взети от близката каменна кариера при с. Хотница, Великотърновско. Някои от плочите достигат ширина до 2 м. При главните улици около агората (площада) се забелязват през известно разстояние дупки за шахти с големи каменни капаци (0,40 х 0,40 м). Те са били използвани за почистване на каналите. Главната улица с посока север-юг (кардо максимус) е преминавала през целия град, а другата важна улица с направление изток-запад (декуманус максимус) е почвала от източната порта, прекъсвала е пред площада и е продължавала след края му в западна посока. В зоната около площада улиците са били фланкирани от бордюри, имали са тротоар и колонада пред него. Върху колоните се е слагал
навес, така че се получавала обширна търговска коридорна зона, където се излагали стоките и купувачите ходели по сянка през летните жеги. През последните десетилетия основно бе проучен градският площад (форум на лат., агора на гр. ез.). Той се състои от източна и западна част. На изток се намирала ареата – застлан с плочи двор под открито небе. Тя е с почти квадратна форма – 42 х 41 м. До нея се слизало по три стъпала. Там били изложени множество бронзови и мраморни статуи на божества, императори, провинциални управители и заслужили граждани. Северно от нея се намирала гражданската базилика, в която се извършвали делови срещи и съдебни производства. На изток и юг имало магазини, където се продавали стоки от първа необходимост.
В западната част се намирал градският съвет (булевтерион). В него са запазени множество надписи, все важни решения на булевтите и демоса. Реставриран е триделният му вход. Срещу сградата се намирал покритият театър (одеон), който е събирал 350 души. В южния край се намирала сцената, после следвала полукръглата орхестра, а след това висок 1 м каменен парапет. Следвали радиално разположените каменни седалки, разделени на сектори чрез вертикални пътеки. Мястото под радиално разположените каменни седалки за публиката било използвано рационално. Отдолу под подовото им ниво били изградени 11 магазина с входове отвън. Така преди представление или концерт посетителите можело да си купят храна и вино. В най-западната част на площада имало тържествени пропилей (предверия). Колонадата била изградена в коринтски стил. Това е тържественият вход от запад, откъм главната улица декуманус максимус, през който се влизало на агората. Градският площад бил издигнат на 2 м над нивото на улиците, така че там да не се преминава с превозни средства. Входове имало и на другите три страни на комплекса на площада. На 6 м югоизточно от източния вход на агората се намират руините на сграда, заемаща цял квартал (инсула). Размерите й са внушителни – 69 х 28 м. От намерения гръцки надпис се разбира, че тази сграда се е наричала термоперипатос (thermoperipatos). Досега това е единствената в Римската империя постройка с такова предназначение. В превод означава „разходка на топло“. Намира се до агората и северната й дълга страна опира на главната улица декуманус максимус. Входовете са били откъм площада и кардо максимус. Отгоре са били украсени с триъгълни фронтони. По външните дълги страни е имало магазини. Централното помещение е служело най-вероятно за разходки и делови срещи. Постройката е изградена между 184-185 г. през управлението на император Комод (180-192).
В северната част на Никополис са разкрити останките от обществена баня и палестра – място, където ефебите (синовете на богаташите) се упражнявали в спортни упражнения. Именно тук е намерен надпис, в който се споменава Титут Елиус Оклатиус, бивш пръв архонт на града и организатор на гладиаторски игри. От Никополис ад Иструм произхождат и други надписи-покани за посещение на гладиаторски зрелища. Досега обаче амфитеатьр не е открит, а ареата на агората е твърде малка и оградена със статуи, за да бъде арена на такива кървави зрелища. Интересното е, че на площада на Никополис ад Иструм не са открити храмове. Южно от площада е намерен римско-коринтски варовиков капител, чийто диаметър е внушителен – 1,34 м. Несъмнено там е имало много голяма култова или обществена постройка.
През V-VI в. е изградено югоизточното разширение на града (ок. 6 ха), в което били построени две раннохристиянски базилики, къщи и работилници.

facebook коментари

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Just another Trakia Tours site