РОПОТАМО

В някои италиански морски карти от края на XIV в. и началото на XV в. на юг от Созопол е нанесено пристанищно селище С. Ropotamo.  Съкращението в началото би трябвало да се чете castro или castel (крепост), тъй като другата възможност capo или саvо („нос“) е изключена — Ропотамо е все пак река, а не морски нос. Следователно на картите е нанесено укрепено селище с името Крепост Ропотамо.

Крепостта при Ропотамо е разположена на връх с височина около 100 м, известен с името Вълчаново кале, на 2 км от устието на Ропотамо. Реката от устието до крепостта, чиито западни подстъпи умива, е широка 60—80 м и дълбока 8—9 м, т. е. достъпна за сравнително големи кораби. В същото време дълбокият и тесен залив Св. Параскева достига почти до противоположния източен край на крепостта. Покрай Вълчаново кале минава калдъръмът на античния крайбрежен път и точно под крепостта той пресича реката по единствения брод, наречен с турското „калдъръм гечит“. Крепостта имала изключително важно стратегическо разположение. Запазената сега крепостна стена следва очертанията на платото на върха и заема площ от около 30 000 кв. м. Изградена е от ломен камък без спойка, един начин на градеж, който обикновено у нас се датира в предримската епоха. Във вътрешността на крепостта се забелязват следи от зидове на постройки с правоъгълна форма. Те са градени с местен ломен камък по два начина — със суха зидария и с бял хоросан.  Една от постройките е едноабсидна църква с дължина около 10,50 м и ширина 3,40 м. От повърхността е събрано изобилно количество керамика, значителна част от която произхожда от ранното средновековие, и фрагменти от съдове със сграфито украса, характерна за XIII— XIV в.
На брега до самия плаж на залива Св. Параскева стоят стените на една почти запазена кръстокуполна църква — паднал е само куполът, — изградена от камък и хоросан. Построяването й се отнася към Х—XI в.  Разкопки в крепостта не са правени, но може да се предположи, че построената вероятно в доримската епоха крепост е съществувала до османското нашествие, като прекъсванията на живота в нея са били твърде кратки поради изключително благоприятното от военностратегическа и стопанска гледна точка местоположение.
В картите винаги стои надписът „Крепост Ропотамо“. Това все пак е името на крепостта в XIV—XV в., което би могло да бъде дадено и от италианските моряци — като опознавателно, лоцийно име на реката.

В Хамбарлийския надпис — декрет на хан Крум от есента — зимата на 812—813г. — е спомената една крепост с името Ранули заедно с Анхиало, Дебелт и Созопол — четири крепости, които били поверени под управлението на кавхан Иратаис. Областта, управлявана от него, съвпада с Българското Южно Черноморие. От поредното място на Ранули в списъка става ясно, че тази крепост се е намирала между Созопол и Урдовиза — Агатопол. Ако последните две големи крепости са били завзети от българската войска по време на лятото и есента на 812 г., то те едва ли биха били пропуснати в декрета на хан Крум. От сведенията на съвременните хронисти става ясно, че малко след превземането на Месемврия през м. ноември българите преустановили военните действия и ги подновили чак през пролетта, т. е. през есента на 812 г. те не слезли толкова на юг.
Презимуването на българската войска е трябвало да стане на осигурени позиции. Веднъж завзели Созопол, българите трябвало да бъдат спрени на сигурна граница. Дълбоката река Ропотамо с контролиращата единствения й брод сравнително голяма крепост Вълчаново кале вероятно е била тази граница. Тогава отъждествяването на Ранули от Хамбарлийския надпис с дн. Вълчаново кале или Ропотамска крепост в морските карти трябва да бъде смятано за твърде вероятно.

facebook коментари

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Just another Trakia Tours site