пиргос - порос

ПИРГОС – ПОРОС

Сред крепостите, отнети на българите в 1263 г. в резултат на похода на Михаил Глава Тарханиот, Мануил Фил  споменава и крепостта Пиргос, чието име не се среща дотогава в познатата ни средновековна писмена традиция. Селището е отбелязано между Анхиало и Созопол. Едва ли можем да се съмняваме, че с това име е означен предходникът на съвременния черноморски град Бургас — до средата на миналия век с името Пиргос се означаваше в гръцки документи именно Бургас. Днешното име е или турцизирана форма на Пиргос, или латинската форма на Пиргос — Бургус. Появата на един латински топоним в тази част на Южна България не е учудваща, като се има пред вид, че на 18 км от Бургас в I в. след н. е. е създадена от римски ветерани колонията Дебелт, която укрепила територията си според един епиграфски паметник с „бурги и президии“.  Една гранична колона, намерена на територията на Бургас, очевидно е отделяла териториите на Дебелт и Анхиало.  За наличието на ранна пътна станция на територията на съвременния Бургас косвени свидетелства намираме в Певтингеровата карта, на която на 12 мили южно от Анхиало е отбелязана пътна станция, чието име не е запазено,  както и в един римски некропол, разкопан недалеч от съвременното пристанище.  Разбира се, остава неизвестно дали бургът в края на територията на Дебелт е малкото (малко, защото иначе едва ли би получило безличното име Пиргос) средновековно укрепление, заето от Михаил Глава Тарханиот през 1263 г. При липсата на каквито и да било археологически данни този въпрос засега остава открит.

Едно съкровище от византийски монети, сечени през XII в., намерени в района на кея за насипни товари,  може би указва мястото на укреплението — малкия полуостров, изцяло погребан под бетона на модерните пристанищни съоръжения в югозападния край на пристанище Бургас. Преди построяването на сегашното пристанище този полуостров е бил единственият в огромната дъга на Бургаския залив от с. Сарафово до нос Кафката, който е осигурявал що годе закрит морски басейн, годен за пристанище. В основата на полуострова е оттокът (порос) на езерото Вая. Поради това предположението, че Пиргос бил разположен на този полуостров, приемаме за работна хипотеза до откриването на потвърждаващи или опровергаващи го данни. В италианските и каталонските морски карти от XIV—XVI в. в средата на дъгата на Бургаския залив се нанася обаче пристанище с името Поро. Заслужава да отбележим обаче, че това пристанище, а и пристанището на Скафида липсват в познатите ни портулани (лоции) на Черно море. Порос се споменава и в един акт на Цариградската патриаршия от 1270 г. Според него един член на императорската фамилия възстановил манастирчето „Св. Георги“ „близо до Порос“, надарил го с четири зевгариона земя и всичко това подарил чрез Патриаршията на манастира „Св. Кирик и Юлита — Касиница“ в Созопол.  Името Порос означава отток, брод и очевидно този Порос трябва да се търси в оттоците на едно от двете плавателни бургаски езера — Мандра и Вая. Изказано е мнение, че „Порос“ трябва да се отъждестви с нос Форос в южния край на Бургаския залив при оттока на Мандренското езеро,  където действително има останки от внушителна кула, изградена от ломен камък, споен с бял хоросан. Но в картите Порос винаги се нанася в средата на Бургаския залив и винаги на север от Скафида, което отговаря на местоположението на „пороса“ на езерото Вая. Кулата при „Пороса“ на Мандренското езеро е на юг от Скафида и в самия южен край на дъгата на Бургаския залив. Колкото и да е относителна точността на средновековните картографи, все пак тези немаловажни подробности щяха да бъдат отчетени. Ето защо може да се приеме, че с Порос в средновековните карти е означено пристанище или по-точно пристанищен басейн при оттока на езерото Вая. Разбира се, остава открит въпросът дали „Порос“ от патриаршеската грамота е същият, за който става реч в нея, или пък е този от езерото Мандра. Но ако Порос е пристанище при оттока на езерото Вая, то лежи в същност под стените на предполагаемото място на Пиргос. Не е ясно защо в картите не е отбелязано неговото име, а само името на езерния отток. Разбира се, можем да предположим, че селището и крепостта Пиргос са били твърде незначителни, самото име означава просто „кула“ и италианските навигатори са предпочели да дадат на пристанищния басейн пред стените на Пиргос името на един негов характерен и твърде важен от навигационна гледна точка белег — „поро“ — вход в спокойното, винаги плавателно езеро.

За стойността на това пристанище, макар и в малко по-късно време, интересни данни дава един опис на султански хас, датиран между 1481 — 1520 г. Според този документ Созопол давал доход от 80 000 акчета, а Порос — 10 000.  Това е твърде висок доход, сравнен с доходите от големите градове във вътрешността, които не надминават 7000 – 8000 акчета. Едва ли има съмнение, че доходът на Порос е резултат на пристанищни и митнически такси, т. е. на дейността на пристанище.

В заключение трябва да приемем, че с Пиргос – Порос се означава едно и също нещо — малкото българско стражево укрепление и неговият пристанищен басейн.

 

facebook коментари

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Just another Trakia Tours site