Кастрицион

КАСТРИЦИОН

Само веднъж в средновековната писмена традиция се споменава името на най-южната българска черноморска крепост — Кастрицион. Описвайки кои български крепости били откъснати от българското царство в 1263 г., Георги Пахимер изрежда „Месемврия, Анхиало, но и Созопол, Агатопол, Канстрицион  и някои други крепости, които императорските пълководци бяха спечелили и завоювали за императора“. Същото съобщава, описвайки тези събития, и Мануил Фил.

Името на тази крепост вероятно е било Кастрицион (в превод малка крепост). Изреждането на Георги Пахимер е в географска последователност от север на юг. Местоположението на Кастрицион очевидно трябва да се търси на юг от Агатопол (Ахтопол).

На около 3 км северно от с. Резово, на 12 км южно от Ахтопол, има малък, дълъг не повече от 70—80 м морски нос, наречен сега Кастрич. Върху него е имало изградена малка крепост или по-скоро голяма кула. Стените са били иззидани от ломен камък, споен с бял хоросан. Днес те са разрушени до равнището на земята. Основите им очертават правоъгълъник със страни приблизително 20 х 30 м.

По повърхността и по ерозиращите склонове на полуострова се забелязват стотици керамични фрагменти, главно от амфори и от трапезна керамика, характерни за IV—V в., Х—XI в., XII—XIV в. Крепостта очевидно е имала продължителен живот — от късната античност до османското нашествие. Въпреки че е на морето и от подветрената страна на носа се оформя малка защитена от опасни ветрове пристанищна акватория, тя не е спомената нито в портуланите (лоциите), нито в морските карти. Впрочем самите ѝ размери показват, че представлява малка стражева гранична крепост на средновековната българска държава.

 

facebook коментари

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Just another Trakia Tours site