ЕЛЯ

Още в най-старите морски карти между Созопол и Урдовиза се нанася понякога пристанище Лалеа.  Сигурно това е деформираното име на Еля, местното име на Маслен нос (Зейтин Бурун). В превод от гръцки името Еля впрочем има същото значение. С това име пристанището е споменато и в един гръцкоезичен препис на венециански портулан от XIV в. Крепостта при Маслен нос не е разкопана. Крепостната стена прегражда носа в най-тясната част, следи от стени по бреговете на носа не са забелязани. Те или са свлечени от ерозията, или брегът, който е висок и почти отвесен, не е бил укрепен. Стената е широка 2,80 м и е изградена от ломен камък без спойка.

В подветрената акватория до носа са открити десетки котви и много фрагменти от амфори от античната, ранносредновековната и късносредновековната епоха — едно свидетелство за особено интензивното използване на пристанищния басейн.
Името Еля крепостта е получила вероятно през средновековието, тъй като според относително сигурни данни (Периплуса на Ариан и Певтингеровата карта)  крепостта, която е била построена очевидно в доримската епоха, се наричала във II—IV в. респективно Херсонес и Тера.  Неизвестно остава кога точно е получила името Еля, тъй като сведения за съдбата на крепостта между IV и XIV в. напълно липсват.

 

facebook коментари

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Just another Trakia Tours site