Вича

ВИЧА

В поемата на византийския поет Мануил Фил „За военните подвизи на известния прочут протостратор“, в която се описват походите на пълководеца Михаил Глава Тарханиот в различни войни срещу българите, и по-точно в частта, засягаща една от византийските кампании срещу Ивайло в 1277—1278 г., се съдържа следният пасаж:

„Превзе след това Вича,
която е без връзка, но е
свързана с обилни връзки с бога,
като се показа добър конник в близките места.
Завладя цялата околност на Емона.
Стана господар на крепостта и града Козяк,
като окъпа меча си в кръвта на българите,
завладя след това и равнината Кария,
където направи лагер във вид на окръжност.“

В този пасаж за пръв път в познатата ни досега средновековна писмена традиция се споменава името на старобългарската крепост Вича. Поради липса на други данни тя бе поставяна досега произволно, най-общо „на Камчия“  или при нос Галата, където по други, при това не съвсем сигурни данни е отбелязано античното селище Карабизия.

Локализацията на крепостите Козяк и Емона, която не буди съмнение, и обстоятелството, че Вича е спомената сред тях, навежда обаче на мисълта, че тази крепост трябва да бъде търсена между с. Обзор и нос Емине.

На италианските морски карти от XIV—XV в. почти винаги е нанесено пристанищно селище между Мавро Моло (Черни нос) и Лемано (Емине). Формите на името са различни: Viza, Laviza.  Като вземем пред вид, че съставката La очевидно е италианският определителен член, става ясно, че се касае за името на същото селище, споменато от Мануил Фил. Така бреговата отсечка, в която трябва да се търси Вича, се стеснява в отрязъка между Черни нос и нос Емине.

Окончателна яснота върху този въпрос хвърля един венециански портулан от XIV в., познат по недатиран вече загубен гръцки препис, публикуван в XVI в., и напоследък по още един препис в Испания, но на италиански език.  Неизвестният съставител пише: „От нос Лемано до Визе са 15 мили, от Визе до Мавро Моло са 15 мили.“ Измерванията на моряците в XIV в. все пак са с относителна точност, но важното е, че за италианските моряци разстоянията от Вича до двете сигурно локализирани пристанищни селища Мавро Моло и Емона са приблизително еднакви. На сравнително равно разстояние между Черни нос и нос Емине се намира нос Св. Атанас. Още К. Шкорпил  е забелязал там следи от крепост — „силен дебел зид с дълбок прекоп“, който е преграждал носа от запад. Този преграден зид е бил дълъг около „300 разкрача“ и е бил „съвсем развален“ още тогава.

В оградената от крепостната стена територия К. Шкорпил е забелязал основите на църква, но за съжаление не е дал никакви други подробности за нея. Видял е и каменен блок с размери 0,25 х 0,21 х 0,45 м с двуреден, силно изтрит средновековен гръцки надпис.

При проведените през 1979 г. подводни археологически проучвания в залива на нос Св. Атанас са намерени останки от антични котви, антична и късноантична керамика.

Тези наблюдения и находки показват, че на това място е имало селище още от ранната античност, което е продължило да съществува и през средновековието. На това навежда и името на крепостта. Едва ли трябва да се съмняваме, че ранната форма на това име е Виза, която по законите на старобългарския език се е променила във Вича. Имената със съставка „виза“ се смятат за принадлежащи към най-ранния слой топоними в българските земи и се отдават на карийско население.

Тук отново наблюдаваме един пример за многовековен топографски и топонимен континуитет в едно селище, възникнало в дълбока древност, продължило да съществува и в последните векове на българската средновековна държава. Липсата на археологически разкопки не позволява засега да се установи вероятно твърде променливата му съдба в течение на столетия.

 

facebook коментари

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Just another Trakia Tours site