АТИЯ

На 17 км от Бургас на около един километър в морето се врязва хълмист полуостров със стръмни високи брегове. Провлакът, който го свързва със сушата, не е особено широк и е образуван от наносни пясъци. При изкопни работи на сушата и драгиране на морското дъно от подветрената страна на полуострова в различни години са открити сравнително многобройни археологически находки, които посочват наличието на селище тук още през медно-каменната епоха, през античността и средновековието. Тук е намерена сграфито керамика от XIII—XIV в. В публикувания фрагмент от един надгробен надпис от V—VI в., намерен при изкопи край крепостта, се чете: „Тук лежи Патрикис, син на…“

На английски морски карти от XIX в. на върха на хълма, който е в средата на полуострова, е означена крепост с правоъгълен план, дълга (ако са точни измерванията и нанасянията в картите) 40 м и широка 30 м. По сведения на местни жители крепостта, макар и силно разрушена при изкопни работи, съществува и днес и е градена от местен ломен камък, споен с хоросан.

Нито в портуланите, нито в морските карти между Созопол и Скафида е означено някакво селище. Селище на това място не е нанесено и в античните периплуси и римски итинерари. Плинии Стари и Стефан Византийски обаче отбелязват по черноморския бряг между Созопол и Анхиало крепост Антиум, респективно Антея. Според проф. Ив. Гълъбов съвременното име Атия е производно на двете имена съобразно законите на българския език. Едва ли някой ще се усъмни, че и през средновековието крепостта се е наричала Атия.

 

facebook коментари

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Just another Trakia Tours site